— Пийни още. Хайде, Флечър, изпий си лекарството.
Не й даваше друг избор, освен да преглътне следващата глътка. Очите й овлажняха и по страните й се появи цвят.
— Бяхме обградили къщата, бяхме поставили кордон в радиус от три преки. Нямаше да могат да минат. Нямаше къде да избягат.
Трябваше да го изприказва. Той остави брендито настрани.
— Обаче те въпреки това бягаха.
— Точно щяхме да влезем, и той… Фрикс… Той излезе отзад, вече стреляше. Простреля Диц с два куршума. Някои от нас тръгнаха към задната част, от двете страни, някои отпред. Аз влязох първа, Хикмън беше зад мен. Разгърнахме се, започнахме да проверяваме. — Още го виждаше пред очите си. Вървяха бързо и сигурно, лампите светеха ярко. — Чувах отвън още изстрели и викове. Щях да се върна, мислех, че и двамата са извън къщата и бягат… Че са заедно. Обаче видях… Имаше нещо като солариум и плъзгащата се врата, която водеше навън, не беше затворена, не докрай. Видях я, още щом излязох. Бягаше в обратна посока, предполагам, за да ни разделят. Извиках, казах й да спре. Хукнах след нея и тя стреля напосоки. Заповядах й да спре, да хвърли оръжието. Не виждах какъв избор има. Къде, по дяволите, можеше да отиде? Обаче тя се извъртя… Извъртя се — повтори Али. — Луната грееше много ярко и светеше в лицето й, в очите й, отразяваше се от пистолета й.
— Имала ли си избор?
Устните й затрепериха.
— Не. Съзнателно, това ми е съвсем ясно. Вече десет пъти го преповторих, стъпка по стъпка. Обаче никой не те подготвя какво значи това. Не може. Никой не може да ти каже как се чувстваш. — Първата сълза се изтърколи и тя ядосано я изтри. — Дори не знам за какво плача. Нито за кого.
— Няма значение. — Джона обви ръце около нея, придърпа главата й на рамото си и я прегърна, докато Али плачеше.
А докато тя плачеше, той си припомни какво му бе казала.
Изстрел напосоки, така каза, почти без да обръща внимание на факта, че някой се бе опитал да я убие. И въпреки това плачеше, защото не бе имала друг изход, освен да отнеме човешки живот.
Ченгета. Опря буза на косата й. Никога не бе разбирал ченгетата.
Али спа два часа, потъна в забвението като камък във вода и остана на дъното. Когато се събуди, се бе притиснала към него в тъмното.
За момент остана да лежи неподвижно, за да се ориентира. Сърцето му биеше силно и равномерно под дланта й. Отвори очи и докато съзнанието й се проясняваше, направи мисловна проверка. Имаше слабо главоболие, но нищо сериозно — просто остатък от плача. По-силно бе чувството на неудобство, ала и това можеше да преживее.
Размърда пръстите на краката си и откри, че бе боса. Кобурът на глезена й също го нямаше.
Както и под мишницата, осъзна тя.
Бе я разоръжил, и то не само по един начин. Бе си изплакала историята, бе ревала на рамото му, а сега лежеше в прегръдките му в тъмното. А най-лошото от всичко бе, че искаше да си остане там.
Понечи да се отдръпне, убедена, че той спи.
— По-добре ли се чувстваш?
Али не подскочи, но почти.
— Да, значително по-добре. Май че съм ти задължена.
— Май че да. — Намери в тъмнината устните й със своите.
Бяха меки, неочаквано меки. Топли, сладостно топли. Да, тя искаше да остане тук, затова разтвори душата си и плъзна ръка от сърцето към лицето му, поддаде се, когато Джона се обърна и притисна тялото й върху дюшека.
Приятната тежест, твърдите му форми, опияняващата топлина на устните му бяха точно това, което искаше. Ръцете й се обвиха около него, както неговите се бяха обвили около нея, докато плачеше и спеше.
Той се отдаде на момента, на тъмния вкус на устните й, на сънената й въздишка, на женствената й гъвкавост под него. Бе лежал буден и неспокоен до нея, докато Али спеше. Желаеше я, толкова я желаеше, че кръвта му кипеше.
И въпреки това, когато тя се събуди, Джона се усети, че се дави в нежност.
И въпреки това, когато Али се предаде, той се усети, че не иска и не може да я вземе.
Отдръпна се и я погали по бузата.
— Лош момент — каза Джона и стана от леглото.
— Аз… — Тя се прокашля. Тялото бе започнало да я боли, съзнанието й бе започнало да се замъглява. Сега се опитваше да се овладее. — Виж, ако имаш някакви тъпи идеи, че се възползваш от мен, не си прав.
— Не съм ли?
— Аз знам как да кажа да или не. И макар да съм ти благодарна, задето ме докара вкъщи, изслуша ме и не ме остави сама, не съм чак толкова благодарна, че да съм готова да ти се отплатя със секс. Имам прекалено високо мнение за себе си. По дяволите, имам прекалено високо мнение за секса.
Той се засмя и отново седна на ръба на леглото.