— Е, трябва обаче да погледнем и цялостната картина. Прояви малко съчувствие. Снощи е загубил жена си. — Али видя как по лицето на Фрикс пробяга болка и той затвори очи. Тук бе ключът към него. — Това е тежко. Жена му е мъртва, а той лежи тук прострелян и чака смъртна присъда. — Али вдигна рамене, после ги отпусна. — Може би не си е мислил как други хора, хората, които са го докарали до това положение, ще се измъкнат чисти. Чисти и богати, докато той се полюлява на вятъра, увиснал на едно много късо въженце. А жена му ще лежи в земята. — Наведе се над леглото. — Обаче сега трябва да го мисли. Разбира се, той може и да не е обичал жена си.
— Не ми говорете да Мадлин. — Гласът му трепна. — Тя беше моето сърце.
— Наистина ли? Трогната съм. Това ме трогва. Виж, на Хикмън всичко можеш да му говориш, обаче аз се разчувствам от истинска любов. Заради това ще ти кажа, че трябва да помислиш как можеш да си помогнеш сега, защото ако и ти си бил нейното сърце, тя не би искала да загазиш сам. — Очите му бързо се отвориха, после отново се затвориха. — Трябва да помислиш, че ако ни съдействаш и ни кажеш това, което искаме да знаем, ние ще отидем в прокуратурата и ще настояваме за малко снизходителност. Прояви малко разкаяние, Ричард, протегни ръка. Това много ще помогне да се спасиш от масата с инжекцията в една малка стая.
— Ако проговоря, съм мъртъв.
Али хвърли на Хикмън един поглед.
— Ще имаш защита.
Очите на Фрикс още бяха затворени, но от тях започнаха да избликват сълзи.
— Аз обичах жена си.
— Знам. — Сега интимност, помисли Али. Съчувствие. Тя седна на леглото му. — Видях ви заедно в „Блекхоук“. Начинът, по който се гледахте, ми показва, че между вас е имало нещо много хубаво.
— Тя… Нея я няма.
— Ала ти се опита да я спасиш, нали, Ричард? Ти изтича пръв навън от къщата, за да я прикриваш. Затова сега си в такава каша. Тя те е обичала. Тя би искала ти да си помогнеш. Тя би искала да продължиш да живееш, да направиш каквото трябва, за да продължиш да живееш. Ричард, ти снощи се опита да я спасиш, отвличайки вниманието на полицаите от нея, за да може тя да избяга. Ти направи каквото можа. Сега трябва да спасиш себе си.
— Никой не трябваше да пострада. Пистолетите бяха просто за всеки случай, да се изплаши някой, ако нещо не е наред.
— Точно така. Ти не си имал такова намерение. Вярвам ти. Това ще има голямо значение за начина, по който нещата ще се развият за теб. Ситуацията просто е излязла извън контрол.
— Досега нищо не се беше обърквало. Тя се паникьоса. Това е всичко. Просто се паникьоса и аз не можах да измисля какво друго да направя.
— Ти не си искал да нараняваш никого. — Али продължаваше да говори тихо и съчувствено, въпреки че пред очите й изплува образът на Диц, проснат на земята и облян в кръв. — Просто си искал да й дадеш време да избяга. — Изчака за момент, докато той плачеше. — Как минахте през алармата?
— Бива ме в електрониката. — Фрикс взе кърпичката, която тя му подаде, и изтри очите си. — Работил съм в охранителна фирма. Хората невинаги се сещат да си включат алармата, но ако са я включили, аз обикновено успявам да я изключа. Ако не успея, се отказваме и си тръгваме. Къде са сложили Мадлин? Къде е тя?
— Ще поговорим за това. Помогни ми сега и аз ще се опитам да уредя да я видиш. Кой ти се обади от клуба, Ричард, да ти каже, че нещо не е наред със семейство Барне? Това същият човек ли е, на който Мадлин се обади от колата?
Той въздъхна, хълцайки, и поклати глава:
— Искам имунитет.
Хикмън изсумтя и понечи да издърпа Али от леглото.
— Кучият син иска имунитет. Ти се чудиш какво да направиш, за да го отървеш, а той иска имунитет. Зарежи го. Остави го да увисне на въжето.
— Чакай, Само почакай малко. Не виждаш ли, че човекът е разстроен? Лежи тук така и дори не може да уреди погребението на жена си.
— Тя… — Фрикс извърна глава настрани и гърдите му се повдигнаха. — Тя искаше да бъде кремирана. За нея това беше важно.
— Можем да ти помогнем да го уредиш. Можем да ти помогнем да й дадеш това, което е искала. Ала ти трябва да ни дадеш нещо в замяна.
— Имунитет.
— Слушай, Ричард, в момента не можеш да искаш звездите от небето. Сега мога да ти дам всякакви обещания, обаче искам да съм честна с теб. Най-многото, което мога да направя, е смекчаващи вината обстоятелства.
— Нямаме нужда от него, Али. — Хикмън взе картона от леглото му и го погледна. — Той ни е в кърпа вързан, а след два дни ще имаме останалите парчета от мозайката.
— Прав е — въздъхна Али и отново погледна към Фрикс. — След два дни, а може би и по-скоро, ще знаем всички отговори. Но ако ти ни спестиш малко време, ако докажеш, че се разкайваш, задето си застрелял този полицай, мога да ти обещая да се застъпя за теб. Знаем, че има и други хора. Въпрос само на време е да стигнем до тях. Помогни ми и аз ще помогна на теб. Ще ти помогна за направиш това, което трябва да направиш за Мадлин. Това е честно.