— Беше брат й — процеди той през зъби и отвори очи. Те вече не бяха замъглени, вече не бяха мокри, а горяха от омраза. — Той я накара. Той можеше да я накара всичко да направи. Щяло да бъде приключение, вълнуващо. Той уреди всичко. Той е виновен, че тя сега е мъртва.
— Къде е той?
— Има къща в Литълтаун. Голяма къща на езерото. Казва се Матю Лайл и ще потъне заедно с мен заради това, което се случи на Мадлин. Той е луд. Казвам ви, луд е и обсебен от нея. Той ще ме убие.
Добре, не се безпокой. Няма да стигне до теб. — Али взе бележника си. — Разкажи ми нещо повече за Матю Лайл.
В четири следобед Джона се бе разположил зад бюрото си и се опитваше да работи. Беше бесен на себе си, че три пъти се бе опитал да се обади на Али, два пъти в дома й и веднъж в полицейското управление. Също толкова бесен беше и на нея, че не се бе и опитала да отговори.
Бе решил, че бе направил много голяма грешка, като бе излязъл от апартамента й, вместо да остане с нея в тъмното, в леглото, вместо да вземе онова, което искаше. Това бе грешка, за която трябваше да плати, и бе сигурен, че по-лесно ще плати за нея, отколкото за другия възможен избор.
Всичко, което искаше сега, бе просто информация. По дяволите, тя му дължеше поне това. Той я бе допуснал в живота си, в работата си, бе й позволил да работи рамо до рамо с неговите приятели и да ги лъже. Принуждавайки и него да ги лъже.
Сега, за Бога, искаше отговори.
Отново грабна телефона и в този момент вратата на асансьора се отвори. В стаята влезе Али.
— Още знам твоя код.
Джона остави слушалката, без да каже нищо. Бе облечена като за работа, забеляза той. Като за работа като полицай.
— Ще си запиша да го променя.
Тя вдигна вежди, ала прекоси стаята и се разположи удобно във фотьойла срещу бюрото му.
— Предположих, че искаш да знаеш какво става.
— Правилно си предположила.
Нещо го притесняваше, забеляза Али. По-късно щяха да се върнат към това.
— Фрикс издаде брата на жена си. Матю Лайл, известен също като Лайл Матю или като Лайл Дилейни. Основно компютърни престъпления, няколко нападения. Богато криминално минало, но повечето от обвиненията са оттеглени. Липса на достатъчно доказателства, договорки. Ала е бил и в психиатрия. Изчезнал е. Преди два часа отидохме у тях и го нямаше. — Тя замълча, колкото да разтърка очи. — Не е имал време да вземе всичко със себе си. Къщата е пълна с крадени вещи. Както изглежда, много малко са успели да превъртят, ако изобщо нещо са успели. Прилича на аукцион… О, и тази вечер ще караш с една сервитьорка по-малко.
— Не съм и мислил, че тази вечер ще дойдеш на работа.
— Не, не говорех за мен. Джан. Според Фрикс тя и Лайл са били… — Вдигна ръка и кръстоса два пръста. — Много близки. Джан е вътрешният човек. Набелязвала е жертвите, съобщавала е номерата на кредитните им карти по мобилния телефон на Лайл. Семейство Фрикс започват да действат, тя ги прикрива, докато вземат ключовете. После ги предупреждава с друг код, когато жертвите искат сметката си. Дава на Фрикс време да си довършат работата и да се изнесат. Много добре организирано.
— Хванахте ли я?
— Не, изглежда снощи не се е прибрала в дома си. Предполагам, че е отишла направо при Лайл и са избягали заедно. Ще я хванем. И двамата ще ги хванем.
— Не се и съмнявам. Предполагам, че с това свършват твоите връзки с „Блекхоук“.
— Така изглежда. — Али стана и се приближи към прозореца. Днес щорите бяха спуснати и тя погледна между тях. — Трябва да разпитам твоите хора. Мисля, че ще се чувстват по-удобно, ако го направя тук. Ще имаш ли нещо против да използвам твоя кабинет?
— Не.
— Много хубаво. Ще започна с теб. Да свършим с това. — Али се върна да седне и извади бележника си. — Кажи ми какво знаеш за Джан.
— Работи тук от около година. Беше добра в работата си, любимка на няколко от редовните посетители. Имаше дарбата да помни имена. Беше надеждна и способна.
— Имал ли си лични отношения с нея?
— Не.
— Обаче знаеш, че тя живее в един и същ блок с Френи?
— Това противозаконно ли е?
— Как стана така, че я назначи?
— Тя кандидатства за тази работа. Френи няма нищо общо с това.
— Не съм казала, че има нещо общо. — Али извади от чантата си една фотография. — Виждал ли си този човек?