— Радвам се да го чуя.
— Да. — Али разпусна косата си и прокара ръка през нея. — Това малко ме успокоява. Благодаря, че ми разреши да използвам кабинета ти. Мога да ти съобщя, че останалите ти хора не са заподозрени, поне за момента.
— За момента.
— Не мога да кажа повече от това, Блекхоук. Всички данни сочат, че Джан и само Джан е работела отвътре. Това е най-многото, което мога да направя. — Хвърли шнолата на бюрото. — А сега искам да ти кажа нещо друго.
— И какво е то?
— Вече не съм на работа. Мога ли да получа едно питие?
— Долу случайно има клуб.
— Мислех си за едно питие насаме. От личния ти бар. — Тя посочи към вратичката в стената. — Ако можеш да отпуснеш една чаша вино. Забелязах там един хубав совиньон блан. — Той се обърна към чекмеджето, отвори го и извади бутилката. — Защо не ми правиш компания?
— Аз още съм на работа. В работно време не пия.
— Забелязах. Не пиеш, не пушиш, не налиташ на клиентки. В работно време — добави Али. Той се обърна, хванал в ръка чаша с бледозлатисто вино. И я видя как сваля сакото си. — Надявам се, че нямаш нищо против. — Тя разкопча кобура с пистолета си. — Струва ми се неудобно да прелъстявам мъж, когато съм с оръжие.
Остави го на бюрото и тръгна към него.
Осма глава
Може и да си бе свалила пистолета, помисли Джона, ала не бе невъоръжена. Жена с очи с цвят на уиски и глас като пушек никога не би била невъоръжена.
Което бе по-лошо, тя го знаеше. Устните й бяха извити в лека усмивка, като на котка, когато вратичката на кафеза е отворена. Ролята на канарчето не му харесваше особено.
— Виното ти. — Той й протегна чашата, съзнателен жест, с който да запази една ръка разстояние между тях. — Макар идеята да ми харесва, в момента нямам време за прелъстяване.
— О, няма да отнеме много време.
Сигурно бе разбил сърцата на безброй жени с този небрежен, почти разсеян отказ. За нея това бе само предизвикателство, което Али имаше самочувствието да приеме.
Взе виното, направи крачка напред и хвана ризата му да го задържи.
— Наистина ми харесваш, Блекхоук. Горещи устни, студени очи. — Отпи от виното и го погледна над ръба на чашата. — Искам да видя повече.
Сетивата му бяха изострени като бръснач. Мускулите на корема му се стегнаха в десетки твърди преплетени възли.
— Никакви увертюри, а?
— Ти каза, че бързаш. — Тя се повдигна на пръсти да захапе долната му устна и желание прониза цялото му тяло. — Та да не те бавя.
— Не харесвам сексуално агресивни жени.
Смехът й бе гърлен и предизвикателен.
— Ти не харесваш и полицаи.
— Точно така.
— Значи ще ти бъде много неприятно. Жалко. — Али се наведе и прокара език по врата му. — Искам да ме докоснеш. Искам да почувствам ръцете ти върху мен.
Джона продължаваше да ги държи отпуснати отстрани, но в съзнанието му те вече разкъсваха ризата й, вземаха я.
— Както казах, хубаво предложение, но…
— Чувствам как бие сърцето ти. — Тя тръсна глава и ароматът й го обля. — Чувствам колко ме искаш, колкото аз теб.
— Някои хора са се научили да не се поддават на определени желания.
Видя промяната в очите му, видя как леко потъмняха. Издаде се, помисли Али.
— А някои не са. — Отпи отново от виното и направи още една крачка напред. Той се дръпна. — Предполагам, че се налага да бъда груба.
Ужасен, че ще го накара да отстъпва, Джона рязко спря и едва не простена, когато тялото й се блъсна в неговото.
— Ще се озовеш в неудобно положение. Изпий си виното, детектив Флечър, и си върви у дома.
Сигурно си мислеше, че гласът му е рязък и студен. Ала бе дрезгав и напрегнат. А сърцето му се блъскаше бясно под юмрука й.
— Какъв беше този отговор, който ти винаги ми даваш? Не. Да, точно така. — Пресуши чашата и силата на виното запулсира неспокойно в нея. — Не — каза отново, хвърли чашата настрани и вкопчи ръка в колана на панталона му.
Той отново отстъпи, възбуден и вбесен.
— Престани да се държиш глупаво.
— Накарай ме да престана. — Тя отметна назад глава, хвана се с две ръце за врата му, подскочи и обви крака около кръста му. — Ела и ме накарай. Имаш много възможности. — Устните й се спуснаха към неговите и Али почувства дивата, чудесна смесица от страст и гняв. — Свали ме — прошепна и вплете ръце в косата му. — Довърши ме, довърши ме.
Кръвта му бушуваше. Усещаше върху езика си вкуса й, горещ и женствен, с лек аромат на вино.
— Търсиш си белята.
— Тогава… — Тя потърка устни в неговите, сякаш за да запечата вкуса си. — Дай ми я.