Тя просто се претърколи с него, протегна дългото си гъвкаво тяло върху него и каза: „М-м“.
В друг случай би се засмял или поне би изпитал чисто мъжко удовлетворение. Сега почувства как го обзема лека паника.
— Е, получи каквото искаше, Флечър.
Вместо да се обиди, което би му позволило да се овладее, Али просто се сгуши във врата му.
— Точно така. — За да си достави удоволствие, обви крак около неговия, преметна се отгоре му и отметна назад косите си. — Харесва ми тялото ти, Блекхоук. Стройно, стегнато и здраво. — Прокара пръст по гърдите му, наслаждавайки се на контраста на своята кожа върху неговата. — Имаш индианска кръв, нали?
— Много разредена. Апахи.
— Отива ти.
Той нави кичур от косите й около пръста си.
— Ти пък си грозна. Обаче ти отива.
Тя се наведе и опря нос в неговия.
— Сега, след като си разменихме комплименти, какво ще кажеш да ми направиш една услуга?
— Каква?
— Храна. Умирам от глад.
— Искаш ли меню?
— Не. Хм. — Наклони глава и го целуна по устните. — Просто нещо от менюто. Би могъл да се обадиш долу да донесат нещо. — Плъзна устни по врата му, после отново към устните му. — И да хапнем. Имаш ли нещо против да взема един душ?
— Не. — Джона я обърна по гръб. — Но ще трябва да почакаш, докато свърша с теб.
— О, така ли? — Али се усмихна. — Е, сделката си е сделка.
И когато свърши с нея, тя влезе в банята, като се олюляваше. Затвори вратата, облегна се на нея и дълбоко въздъхна.
Никога досега не й се бе налагало да се старае толкова много да поддържа безгрижен и изискан образ. Но пък и никога досега не бе срещала някой, който да я преобърне наопаки и да я остави трепереща като желе.
Не че се оплакваше, каза си Али и притисна ръка към сърцето си. Ала идеята, че сексът е просто приятно занимание по взаимно съгласие между двама възрастни, които в добрия случай държат един на друг, бе завинаги разклатена.
„Приятно“ бе много слаба дума за секса с Джона Блекхоук.
Докато чакаше да се съвземе, огледа банята. Бе я обзавел разточително, забеляза тя, с дълбока двойна вана в обичайния смолисточерен цвят. Макар да изглеждаше изкушаващо, Али реши да се задоволи с душа в стъклената кабинка.
Умивалникът бе дълбоко корито в черния шкаф. Върху него нямаше нищо, никакви тоалетни принадлежности на Джона. Както и в кабинета и спалнята му нямаше нищо от него, никакви спомени или лични фотографии.
Изкушаваше се да надзърне в шкафчето, да разрови двете чекмеджета. Какъв крем за бръснене използваше той? Каква паста за зъби? Но й се струваше прекалено очевидно.
Вместо това прекоси белите плочки и се взря в лицето си в огледалото. Очите й бяха меки, устните й още подпухнали от прекрасната атака на неговите устни. По кожата й имаше множество едва забележими драскотини.
Като цяло, реши, че изглежда точно както се чувства. Като щастливо използвана жена.
Ала какво виждаше той, когато я погледнеше? Когато я погледнеше по онзи студен, сдържан начин? Желаеше я, за това не можеше да има никакви съмнения. Но дали чувстваше нещо друго?
Мислеше ли си, че не бе забелязала как се отдръпна от нея и двата пъти, след като страстта се бе уталожила? Сякаш нуждата му от… От раздалечаване бе също толкова дълбока, както и желанието му.
И защо позволяваше това да я наранява? Това бе толкова женска реакция.
— Е, аз съм жена, по дяволите — измърмори тя и завъртя крановете на душа.
Ако Джона си въобразяваше, че ще я зареже, когато си поиска, много се лъжеше. Не можеше да я разтърси от глава до пети и да си отиде, докато тя още се тресе.
Пъхна глава под струята, като си мърмореше под носа.
Али очакваше от една връзка повече даване и получаване. А ако той не можеше да си направи труда да й даде и малко симпатия, освен страст, е, тогава…
Замълча и трепна.
Говореше като Денис. Или поне почти като него.
Все пак можеше да се спре, преди да бе дотолкова затънала, че да не може да се измъкне.
Единствената връзка, която имаше с Джона, бе физическа и тя самата бе настоявала за това. И двамата знаеха основните правила и бяха достатъчно интелигентни, за да ги разбират, без да ги изричат на глас.
Ако тя искаше да примесва страстта с чувства, много хубаво. Добре. Това обаче си бе неин проблем.
Доволна, че бе разрешила проблема, Али спря душа и се обърна да вземе кърпа.
И диво извика, когато видя Джона да й я подава.
— Повечето хора пеят под душа — отбеляза той. — За пръв път срещам някой, който си говори.
— Не съм си говорила. — Тя грабна кърпата.
— Добре де, беше по-скоро нечленоразделно мърморене.
— Много хубаво. Повечето хора чукат, преди да влязат в заета баня.