— Почуках, ала ти не ме чу, защото си говореше. Реших, че може да искаш това. — Протегна другата си ръка, в която държеше черен копринен халат.
— Да. Благодаря. — Али уви кърпата около себе си и я стисна на гърдите.
— Вечерята ще пристигне след минутка. — Джона лениво размаза водата по ръката й.
— Добре. Трябва да си взема пистолета от бюрото ти.
— Аз го прибрах. — Намръщено проследи с пръст извивката на рамото й. — Сложих го в спалнята. Вратата е затворена. Ще оставят таблата на бюрото ми.
— Става. — Когато усети пръста му върху ключицата си, тя пусна кърпата и я остави да падне в краката й. — Това ли търсиш?
— Не би трябвало пак да те искам. — Притисна я до стената, без да откъсва очи от нейните. — Не би трябвало отново да имам нужда от теб.
— Тогава се дръпни. — Али смъкна ципа на панталоните му. — Кой те спира?
Той затвори ръка върху шията й. Макар че пулсът й под дланта му прескочи, тя само вдигна глава и го погледна предизвикателно.
— Кажи ми, че ме искаш — настоя Джона. — Кажи името ми и че ме искаш.
— Джона… — Али направи първата стъпка по един мост, за който знаеше, че може да изгори под краката й. — Никога не съм искала никой, както искам теб. — Пое треперливо дъх, но очите й оставаха спокойни. — Кажи ми го и ти.
— Алисън… — Той наведе чело към нейното, толкова изтощен и сладък жест, че тя протегна ръка да го погали. — Толкова те искам, че не мога да мисля. Само теб — промълви Джона и взе устните й, взе тялото й. Отчаяно.
— Трябва да призная — отбеляза Али, докато ядеше като изгладнял вълк, — че имаш наистина добра кухня. В повечето клубове храната е в най-добрия случай посредствена. Ала тук… М-м… — Облиза соса от пръста си. — Първокласна. — Поклати глава, когато той вдигна бутилката да допълни чашата й. — Не, ще карам.
— Остани. — Още едно нарушено правило, помисли Джона. Никога не бе молил жена да остане.
— Бих останала, ако можех. — Тя се усмихна и подръпна ревера на халата. — Но утре няма с какво да се преоблека, а отново съм на смяна от осем до четири. И сега ще трябва да взема от теб назаем една риза, за да се прибера. Ти моята я съсипа. — Той само вдигна чашата си, ала Али го усети, че отстъпва. — Покани ме да дойда утре и да остана.
Джона я погледна.
— Ела утре и остани.
— Добре. Виж! Виж това! Този играч беше чист.
— Беше навън. С половин стъпка — поправи я той, развеселен, че тя почти бе скочила от дивана, когато играта на екрана привлече погледа й.
Глупости. Гледай повторението. — Доволна, насочи отново вниманието си към Джона, усмихна се и интимно потърка босия си крак в бедрото му. — Доста добра сделка от моя гледна точка. Добър секс, добра храна и бейзбол.
— За някои… — протегна той ръка да я погъделичка по стъпалото — това е рай.
— След като сме в рая, може ли да ти задам един наистина важен въпрос?
— Добре.
— Ще изядеш ли всичките тези пържени картофи?
Джона се засмя и побутна към нея чинията, после се протегна да вдигне телефона.
— Блекхоук. — Подаде й слушалката. — За вас, детектив.
— Оставих този номер, когато дежурството ми свърши — обясни му тя. — Флечър. — Надигна се на дивана и очите й станаха безизразни. — Къде? Идвам. — Скочи и остави слушалката. — Намерили са Джан.
— Къде е тя?
— На път към моргата. Трябва да вървя.
— Ще дойда с теб.
— Няма нужда.
— Тя работеше при мен — отговори той простичко и тръгна към спалнята.
Джона бе виждал и правил много неща. През първата половина от живота си мислеше, че е виждал и правил всичко. Бе виждал смърт, но никога не я бе виждал гола в студената антисептична камера.
Гледаше през стъклото към младата жена и не изпитваше нищо, освен искрено съжаление.
— Аз мога да удостоверя самоличността й — каза Али до него. — Ала за да спазим по-стриктно процедурата, по-добре да е някой друг, който я е познавал. Това Джанет Нортън ли е?
— Да.
Тя кимна на техника зад стъклото и той спусна щорите.
— Не знам колко ще се задържа.
— Ще те чакам.
— По коридора наляво има кафе. Пълен боклук, но обикновено е горещо и силно. — Али протегна ръка към дръжката на вратата и се поколеба. — Слушай, ако размислиш и искаш да си отидеш, просто си отиди.
— Ще те чакам — повтори Джона.
Не й отне много време. Когато излезе, той още седеше на пластмасовия стол в края на коридора. Стъпките й отекваха от линолеума.
— Няма какво повече да се прави, преди да се получат резултатите от аутопсията.
— Как е умряла? — Когато тя поклати глава, Джона се изправи. — Как? Не може да е кой знае какво нарушение на правилата да ми кажеш.