В средата на леглото й бяха излени двата литра боя, която бе купила, но така и още не бе използвала.
Над леглото със същата боя бе написано:
„Опитай се да спиш през нощта“.
— Той ме обвинява за смъртта на сестра си. Знае, че аз съм причината. Откъде знае?
— Джан — обади се Джона зад нея. — Сигурно тя ги е предупредила онази нощ, че нещо не е наред. — Али се обърна. — Ти върна семейство Барне на масата им, обаче доста дълго ги беше нямало. Бяха нервни, притеснени. Трябва да е направила връзката.
— Може би — кимна Али и излезе от спалнята. — Било е достатъчно, за да я накара да се замисли. Да се разтревожи. Тя не е забелязала кога съм излязла аз, беше заета, ала Френи забеляза. Може между другото да го е споменала пред Джан. — Мина през хола и тръгна към кухнята. — Затова се е обадила, но малко прекалено късно. Прекалено късно, за да спаси сестра му. Тук май не си е давал много труд. Няма нищо, което да си струва да се счупи. Предполагам… — Замълча и бавно тръгна към масата. — О, Господи… — Обърна се и очите й бяха разширени от ужас. — Ножът ми за хляб. — Докосна стойката за ножове, в която едното място бе празно. — Дълъг назъбен нож. Господи, Джона, той я е убил със собствения ми нож.
Девета глава
Нямаше да позволи това да я разтърси. Не можеше. Един полицай, напомняше си тя, заплащаше за нервите толкова скъпо, колкото и за злобата, и те бяха също толкова опасни. Взломът в нейния апартамент бе пряка и персонална атака. Единственият й изход бе да й се противопостави, да запази обективността си и да си върши работата, която се бе заклела да върши.
Когато оперативната група си тръгна, допринасяйки към хаоса, оставен от Лайл, Али не спори с Джона, който й каза да събере каквото й трябва.
Щеше да се пренесе при него, докато всичко свърши. Никой от тях не говореше за огромната крачка, която правят. Казваха си, че това е просто логично и удобно решение.
После спаха прегърнати през остатъка от нощта.
— Удвоили сме охраната на Фрикс — съобщи й Киники на сутрешното съвещание. — Лайл не може да стигне до него.
— Прекалено е умен, за да се опита. — Али стоеше в кабинета на лейтенанта, пъхнала ръце в джобовете си. Ужасът бе избледнял и страхът бе преминал. — Той може да чака и ще чака. Не бърза да накара Фрикс да си плати за неговата предполагаема вина за смъртта на сестра му.
Зад стъклената стена на кабинета на Киники телефоните звъняха, детективите се занимаваха с ежедневните си дела. Али се постави на мястото на мъртвата жена, която бе познавала само няколко дни.
— Джан Нортън е била спокойна. За нея всичко е било едно приключение, романтично и вълнуващо. Била е с и си е мислила, че е в безопасност. При разпитите в моя блок двама съседи казаха, че са видели около осем часа в сградата да влизат двама души, отговарящи на описанието на Лайл и Джан. Държали са се за ръка — добави тя. — Джан му е помогнала да разбие апартамента ми, а когато отново са се качили на колата, той я е убил. Вече не му е трябвала. — Бе имала достатъчно време да го премисли, докато лежеше будна през най-тъмните часове на нощта в леглото на Джона. — Той не прави нищо без цел. В него се е насъбрал доста гняв срещу това, което вижда като привилегирована класа. В предишните му престъпления има нещо общо, те всички са насочени срещу богатите. Дори опитите му за физическо насилие са били срещу богатите му началници във фирмата, в която е бил програмист. — Извади ръце от джобовете и започна да брои на пръсти. — Богатство — власт, власт — богатство. За него това са синоними и той трябва да им смачка фасона. Той е по-умен от тях, защо тогава те трябва да живеят по-добре от него? — Прехвърли наум трупащите се данни за Лайл Матю. — Израснал е в семейство, принадлежащо към най-долната част на средната класа. Не са били много бедни, но никога не са живели наистина добре. Баща му дълго е бил безработен, непрекъснато се е местил от една работа на друга. Вторият му баща е бил арогантен и властен. Лайл е възприел същото поведение. Началниците и колегите му, с които успях да говоря, казват едно и също. Блестящ специалист, ала необщителен. Арогантен, войнстващ и самотник. Семейството му е разбито, и двамата му родители са починали. Единственият човек, с когото някога е бил близък, е сестра му. — Али се приближи до стъклената стена и погледна навън. — Сестра му се е възползвала от слабостта му, подхранвала е самочувствието му. Сега нея я няма и той е съвсем сам.
— Къде би отишъл?
— Не много далеч. Той още не е свършил. Трябва да се разправи с мен, със семейство Барне, с Блекхоук.