— Мисля, че инстинктът не те лъже. Преместили сме Барне на безопасно място. Оставате ти и Блекхоук.
Тя се обърна.
— Аз нямам намерение да поемам ненужни рискове. Обаче не трябва да се крия, трябва да живея както винаги, иначе той ще потъне вдън земя и ще ме чака да се появя. Знае името ми, адреса ми. Вероятно има и описанието ми. И иска да го знам, да се страхувам.
— Ще поставим блока ти под наблюдение.
— Може и да се върне там. Той не иска просто да ме убие, това не е толкова лично. А и не мисля, че аз ще бъда първата му мишена.
— Блекхоук?
— Да, по важност Джона е следващият. И не вярвам, че той би се съгласил да ни помогне.
Още се ядосваше, че Джона бе отхвърлил идеята й да му се уреди защита.
— Можем да изпратим двама души да го следят от разстояние.
— Може и на два километра да са, той ще ги усети и ще им се изплъзне. Лейтенант, аз съм… Близка с него. Той ми вярва. Мога да поема грижата.
— Ти имаш да водиш разследване, детектив, и да пазиш собствения си задник.
— И трите мога да ги правя в клуба. Освен това мисля, че можем да подмамим Лайл, да го накараме да направи своя ход, ако редовно ме вижда с Блекхоук.
— Не е сигурно дали знае, че ти си убила сестра му. Пазим това в тайна.
— Но знае, че съм участвала в операцията, че съм била човекът на полицията в клуба. Че двамата с Блекхоук сме работили заедно и сме предприели стъпките, които са довели до смъртта на сестра му.
— Съгласен съм. Ще изпратя двама души да наблюдават Блекхоук през следващите седемдесет и два часа, после ще направим оценка.
— Да, сър.
— Нещо друго. Ти знаеш, че по волана и колелетата на колата ти са открити отпечатъци от Денис Овъртън. При обиска на неговата кола е намерен наскоро купен ловджийски нож. Резултатите от лабораторията още не са готови, ала по острието имаше парчета гума. Той е уволнен от кабинета на окръжния прокурор. Искат официално оплакване.
— Сър…
— Стегни се, Флечър. Ако не направиш оплакване, ще му се размине. Ако го направиш, окръжният прокурор ще препоръча психологическо освидетелстване. Той има нужда от това. Или искаш да пренесе манията си от теб върху някой друг?
— Не. Не, не искам. Ще го направя.
— Още сега. Един ненормален по следите на един от моите детективи е достатъчен.
От факта, че бе прав, не й ставаше по-леко. Али излезе от кабинета му, отпусна се на бюрото си в стаята на дежурните и реши, че заслужава поне тридесет секунди почивка.
Бе допуснала много грешки с Денис, от самото начало. Не бе обръщала достатъчно внимание, не бе реагирала както трябва. Всичко това не бе извинение за неговото поведение, но тежеше и като нейна вина, че го бе допуснала.
— Какъв е проблемът, Флечър? Шефът да не ти е набил клинците?
Тя вдигна поглед. Хикмън се бе разположил на ръба на бюрото й.
— Не. Аз трябва да набия клинците на някой друг.
Той захапа сутрешния си сандвич.
— Това обикновено ми вдига настроението.
— Защото си безсърдечен мухльо.
— Обичам да ме ласкаеш.
— Ако ти кажа и че си безмозъчен идиот, ще ми направиш ли една услуга?
Хикмън отхапа още една хапка и посипа бюрото й с трохи.
— Живота си ще дам за теб, сладурче.
— Трябва да подам оплакване срещу Денис Овъртън. Когато дойде заповедта за арест, ще го прибереш ли ти? Той те познава, може така да му е малко по-леко.
— Разбира се. Али, той не заслужава съжаление.
— Знам. — Тя стана и взе якето си от облегалката на стола. После се усмихна, отчупи парче от сандвича му и го пъхна в устата си. — Освен това си и грозен.
— Ти си момичето на моите мечти. Омъжи се за мен.
Али излезе, благодарна на Хикмън, че знае как да я разведри.
Два часа по-късно влезе в кабинета на баща си.
Този път Бойд я посрещна на вратата, хвана я за раменете и се вгледа в лицето й. После просто я грабна в прегръдките си.
— Радвам се да те видя — промълви той.
Тя се сгуши и си позволи да поеме от силата му, от стабилността му.
— Ти винаги си до мен, и ти, и мама. Няма значение за какво, вие винаги сте до мен. Просто исках да ги го кажа.
— Тя се безпокои за теб.
— Знам. Съжалявам. Слушай. — Стисна го още един път и се отдръпна. — Знам, че си в течение, но искам да ти кажа, че съм добре. И се справям. Лайл не може да чака дълго, преди да предприеме нещо. Сега си няма никой. Всичко, което знаем за него, показва, че той има нужда от някой, от жена, която да се възхищава от него, да подхранва самочувствието му, да играе игрите му с него.
— Съгласен съм. И според мен най-много иска да накаже някоя жена. Избраната си ти.
— Така е. Той вече направи първата си голяма грешка, като разби апартамента ми. Така се издаде. Навсякъде е оставил отпечатъци. Скръбта и гневът са го принудили да ми покаже кой е и какво иска. Убивайки Джан с моя нож, е искал да ми каже, че това е можело да бъда аз.