— Дотук нямаме спор. Защо си сама?
— Няма да ме нападне през деня. Той работи нощем. Аз няма да поемам глупави рискове, татко. Обещавам ти. Искам да ти кажа, че съм подала оплакване срещу Денис.
— Добре. Не искам да те преследва и да те разсейва. Тази сутрин минах покрай твоя апартамент.
— Ще трябва да правя сериозен ремонт.
— Не можеш да останеш там. Ела в къщи за няколко дни, докато нещата приключат.
— Аз… Ъ-ъ… Уредила съм нещата. — Али пъхна ръце в джобовете си и се заклати на пети. Тази част щеше да бъде трудна. — Живея при Блекхоук.
— Не можеш да спиш в клуб — започна Бойд. После дойде прозрението, като удар в слънчевия сплит. — О… — Прокара ръка през косата си и отиде до бюрото. Поклати глава и тръгна към кафе машината. — Ти… Ъ-ъ… По дяволите.
— Аз спя с Джона.
Все още с гръб към нея, Бойд вдигна ръка и я размаха. Разбрала сигнала, Али затвори уста и зачака.
— Ти си голяма жена. — Баща й изцеди няколко капки кафе и остави каната. — По дяволите.
— Този коментар по повод на възрастта ми ли беше, или на отношенията ми с Блекхоук?
— И двете. — Той се обърна. Бе толкова прекрасна, жената, произлязла от него.
— Имаш ли нещо против него?
— Ти си моя дъщеря. Той е мъж. Не ми се хили насреща, когато преживявам бащинска криза.
Тя послушно сви устни.
— Извинявай.
— Ако нямаш нищо против, предпочитам да си представям как вие с Джона си прекарвате времето, като обсъждате великите литературни творби и пиете джин.
— Както предпочиташ, татко. Искам да го доведа на съботното барбекю.
— Той няма да дойде.
— Ще дойде — усмихна се Али.
Останалата част от смяната й мина в разследването на този случай и на два други, за които отговаряше. Приключи едно обвинение за опит за изнасилване и започна друго за въоръжен грабеж.
Спря колата си на един платен паркинг и се върна пресечка и половина до „Блекхоук“.
Отдалеч забеляза охранителната полицейска кола и не се съмняваше, че и Джона я бе разкрил.
Първият човек, когото видя в клуба, бе Хикмън, седнал пред бара. Сигурно от цял километър би видяла насиненото му око.
Приближи се до него, повдигна с пръст брадичката му и се вгледа в лицето му.
— Кой те нареди така?
— Твоят добър приятел, смотанякът Денис Овъртън — отвърна той навъсено.
— Шегуваш се. Да не е оказал съпротива?
— Хукна да бяга като заек. — Погледна към Френи и потупа по чашата си в знак, че иска да му долее. — Трябваше да го гоня. Преди да успея да го закопчея, той ме хвана. — Вдигна чашата си с бира и ядосано я допи. — Сега си ходя с тази синина и ми е писнало да ми се подиграват.
— Съжалявам, Хикмън. — За да докаже думите си, тя се наведе напред и докосна с устни насиненото му око. Когато се обърна, забеляза, че Джона влиза в бара. Той само вдигна вежди, като я видя, обвила ръка около раменете на Хикмън, и направи знак на Уил.
— Никога не съм го мислил за страхливец — въздъхна дълбоко Хикмън и загреба шепа ядки. — И когато го свалих, получих това. — Завъртя се на стола да й покаже дупката на коляното на панталона си. — А той започна да се мята като риба на сухо и да реве като бебе.
— О, Господи.
— Грам симпатия към него, Флечър, и ще те сдъвча. — Вместо това Хикмън започна да дъвче ядките. — Извъртя се и ме удари с лакът по окото. Видях звезди посред бял ден. Тъпият му кучи син може да си реве тази вечер в килията. Какво, по дяволите, изобщо си намирала в него?
— И аз не знам. Френи, пиши напитките на моя приятел на моята сметка, а?
— Тогава минавам на вносни питиета.
Али се засмя и погледна през рамо към Уил, който се бе появил зад нея.
— Не сме свикнали да имаме ченгета тук. — Ала го каза с непринудена усмивка и намигна на Френи. — Искате ли малко лед за това око, офицер?
Хикмън поклати глава:
— Не. — Със здравото си око огледа Уил от глава до пети. — Проблем ли имаш с ченгетата?
— От пет години нямам. Я ми кажи, сержант Малоуни още ли е на шейсет и трета? Два пъти ме е прибирал. Винаги много го е бивало.
Развеселен, Хикмън се завъртя на стола.
— Да, още е там. И още работи здраво.
— Като го срещнеш, кажи му, че Уил Слоун му праща много поздрави. Винаги е бил точен с мен.
— Непременно ще му кажа.
— Както и да е, човекът казва да поръчам вечеря за вашите приятели във форда от другата страна на улицата. Сигурно били огладнели, като седят там цяла нощ и си смучат пръстите.
— Сигурна съм, че ще бъдат много благодарни — отвърна Али сухо.