Когато усети, че ще се побърка от бездействие, съобщи на Френи, че ще помогне за масите на бара и взе една табла.
— Струва ми се, че те уволних — подхвърли Джона.
— Не си. Аз сама си напуснах. Пит, една наливна бира, един шейк, кампари и сода, мерло, отделно лед, и една безплатна лимонада за нещастния шофьор.
— Имаш ги, Русокоске.
— Качи се горе, почини си. Ти си уморена.
Али само присви очи.
— Пит, този тук прави обидни забележки относно външния ми вид. И ме хваща за задника.
— Ще му разбия муцуната заради теб, сладурче, само да си освободя ръцете.
Моят нов приятел има бицепси като петролни танкери — предупреди тя Джона и с жест отметна косите си. — Така че внимавай какво правиш, хубавецо.
Джона хвана брадичката й, повдигна я на пръсти и я целуна дълго и страстно.
— Няма да ти платя — заключи той и се отдалечи.
— Аз бих работила за такъв бакшиш — реши жената на високия стол до бара. — По всяко време и на всяко място.
— Да-а — въздъхна Али. — Кой не би го направил?
Работи до последните поръчки, после седна на една маса в клуба и вдигна крака, докато оркестърът прибираше инструментите си, а персоналът се готвеше да си тръгне. И както седеше, заспа.
Джона седна срещу нея в притихващия клуб.
— Мога ли да направя нещо за теб, преди да си отида?
Той вдигна очи към Уил.
— Не, благодаря.
— Сигурно е изтощена.
— Ще се възстанови.
— Е… — Уил раздруса монетите в джоба си. — Ще си изпия питието за приспиване и ще си ходя вкъщи. Ще изпратя Френи и ще заключа. До утре.
Човекът бе хлътнал. Това бе всичко, за което можеше да мисли Уил, докато се връщаше към бара. Кой би предположил? Човекът бе хлътнал, и то по едно ченге.
— Полицайка. — Той седна на високия стол и Френи веднага му подаде вечерния коняк. — Човекът е затънал по полицайка.
— Ти чак сега ли разбра?
— Май че да. — Уил подръпна брадичката си. — Мислиш ли, че нещо ще се получи?
— Не разбирам от любов. Обаче те изглеждат добре заедно и никой никого няма да може да смачка, защото и двамата са дебел оглави.
— Тя е заспала от умора. — Уил кимна към клуба и отпи от брендито си. — А той просто седи и я гледа как спи. Мисля, че най-много можеш да разбереш какво му е на мъжа от начина, по който гледа една жена. — И понеже се улови, че той самият гледа как Френи бърше бара, Уил се изчерви и се вторачи в чашата си, сякаш изведнъж бе разбрал, че там може да намери разрешението на някакъв много сложен проблем.
Ала тя го видя, защото знаеше какво да гледа. Продължи да бърше, докато оценяваше реакцията си. Приятно леко потрепване на сърцето и мъничко топлота.
Много отдавна не бе изпитвала — или не си бе позволявала да изпитва — никое от двете към мъж.
— Предполагам, че си отиваш вкъщи — подхвърли небрежно.
— Да. А ти?
— Мислех да си поръчам една пица и да гледам по кабела маратона от филми на ужаса.
Той й се усмихна.
— Винаги си си падала по филми на ужасите.
— Ами да. Нищо не може да те разсее от тревогите по-добре от големи паяци и вампири, които смучат кръв. Обаче… Сама не ми е много забавно. Навит ли си?
— Навит за… — Уил разплиска чашата си върху чистия бар. — Извинявай. По дяволите. Много съм непохватен.
— Не, не си. — Френи мина с кърпата по разлятото бренди и го погледна право в очите. — Искаш ли да си разделим пицата, Уил, и да гледаме черно-бели филми за чудовища, и да се гушим на дивана?
— Аз… Ти… — Би станал на крака, ако можеше да усети краката си. — На мен ли говориш?
Тя се усмихна и остави кърпата на умивалника.
— Ще отида да си взема якето.
— Аз ще ти го взема. — Той скочи и с облекчение установи, че краката го държат. — Френи?
— Да, Уил?
— Мисля, че си красива. Просто исках да ти го кажа, в случай че после съм много нервен и забравя.
— Ако после забравиш, аз ще ти го напомня.
— Да. Добре. Хубаво. Отивам да ти взема якето. — Втурна се навън и тя се усмихна зад гърба му.
Джона изчака, докато клубът остана празен, докато Уил и Френи му извикаха за лека нощ. Стана, като остави Али да спи, и провери лично ключалките и алармата. Тракайки с токове по сребърния под, отиде отзад и избра осветлението и музиката, които подхождаха на настроението му.
Върна се при Али, наведе се и я събуди с целувка.
Тя изплува на повърхността с неговия вкус. Топъл, малко нешлифован и много буден. Когато отвори очи, сякаш в нощта блещукаха хиляди звезди.
— Джона…
— Танцувай с мен. — Вдигна я на крака, без да откъсва устни от нейните.
Али вече танцуваше. Още преди замъгленото и съзнание да се бе прояснило, вече се движеше с него, тялото й се наместваше срещу неговото.