— Това е глупаво. — Той изскочи от колата, отиде до края на паркинга и се загледа в тясната затревена площ.
— Ами кажи ми нещо, което не е глупаво. — Тя изтича до него и го хвана за рамото. — Защо си толкова сърдит, че искам да прекарам няколко часа със семейството си?
— Ти ме подлъга, Алисън. Това първо.
— Защо трябва да те подлъгвам? Защо ти познаваш баща ми през почти половината си живот, но никога не си приемал и една-единствена покана да дойдеш у нас?
— Защото това е неговият дом и аз нямам място там. Защото съм му задължен. Аз спя с дъщеря му, за Бога.
— Знам. Той също го знае. Е, и какво? Мислиш, че още щом минеш през вратата, татко ще измъкне полицейския си пистолет и ще те застреля между очите?
— Това не е шега. Много ти е лесно, нали? Всичко е било съвсем наред в твоя живот, солидно, подредено и стабилно. Нямаш представа какъв беше моят свят, преди той да влезе в него и какъв би бил сега, ако не беше влязъл. Не по този начин имам намерение да му се отплатя.
— Не, ти му се отплащаш, като го обиждаш. Като отказваш да признаеш отношенията си с мен, сякаш това е нещо, от което трябва да се срамуваш. Мислиш, че не знам какъв е бил животът ти? Мислиш, че моят свят е бил много префинен. Аз съм дъщеря на полицай, Блекхоук. Няма нищо, което ти си видял, а аз не съм, през неговите очи. А сега и през моите. — Тя заби пръст в гърдите му. — Не ми приказвай и не се опитвай да ме надприказваш. Както и да сме започнали живота си, сега сме на едно ниво. И по-добре го запомни!
Джона хвана ръката й.
— Стига си ме ръчкала.
— Иска ми се да те пребия.
— И аз мога да ти кажа същото. — Отдалечи се, докато се успокои дотолкова, че да може отново да се владее. Бяха му подействали думите й за срама. Можеше да се ядосва на себе си, че се бе влюбил в нея. Ала никога нямаше да се срамува.
— Ще ти предложа една сделка. Ти ще се отървеш от опашката. — Посочи към колата, която бе спряла на паркинга минута след тях. — И ще прекараме два часа при твоите родители.
— Дай ми една секунда. — Али се приближи към тъмната лимузина, наведе се и проведе кратък разговор с шофьора. Върна се при Джона, пъхнала ръце в джобовете си. — Освободих ги до довечера. Това е най-многото, което мога да направя. — Обви ръце около раменете си. Извиненията винаги я бяха напрягали. — Виж, извинявай, че го направих така. Трябваше направо да ти кажа и да спорим за това у вас.
— Не ми го каза направо, защото знаеше, че нямаше да има с кого да спориш.
— Добре, прав си. — Разпери ръце в знак на поражение. — Наистина извинявай. Аз държа на семейството си. Имам връзка с теб. Откъдето просто следва, че искам да се чувстваш спокойно с тях.
— Може би е малко прекалено да искаш да се чувствам спокойно. Но не се срамувам от връзката си с теб, не искам да мислиш, че се срамувам.
— И това стига. Джона, за мен би означавало много, ако днес се опиташ да ги приемеш.
— По-лесно е да се спори с теб, когато се държиш гадно.
— Виж, и брат ми Браянт винаги така казва. Ще си допаднете. — Хвана го под ръка с надеждата да разведри настроението. — Има обаче още нещо… — започна тя, докато вървяха към колата.
— Какво нещо?
— Това събиране днес. То е… Нещо повече, отколкото може да съм ти казала. Нещо като семейна среща. Просто ще има повече хора — завърши бързо. — Лели, чичовци и племенници от изток, старата партньорка на баща ми и семейството й. За теб така всъщност ще е по-добре — настоя Али, когато Джона размаха юмрук пред брадичката й. — Сред тази тълпа никой няма дори да те забележи… Защо не ми дадеш аз да карам оттук нататък?
— Защо не те просна с един удар и оттук нататък да пътуваш в багажника?
— Няма значение, само попитах. — Тя заобиколи колата и посегна към дръжката на вратата, ала той я изпревари. Али се засмя и улови лицето му в ръце. — Голям образ си. — Целуна го шумно и седна вътре. Когато и Джона седна, се наведе към него и го погали по бузата. — Те са просто хора. Много симпатични хора.
— Не се и съмнявам.
— Джона, един час. Ако след един час се чувстваш неприятно, просто ми кажи. Ще измисля нещо и ще си тръгнем. Без никакви въпроси. Съгласен ли си?
— Ако след един час се чувствам неприятно, аз ще си тръгна. Ти остани със семейството си. Така трябва да бъде и така се договаряме.
— Добре. — Тя се облегна назад и закопча колана. — Какво ще кажеш да ти дам кратко резюме, за да познаваш играчите? Леля Натали и съпругът й, Райън Пиасецки. Тя движи някои от нещата във „Флечър Индъстриз“, но истинската й любов е „Дамски избор“.
— Бельо?
— Луксозно бельо, не бъди селянин.
— Страхотни каталози.
— Които ти преглеждаш, за да се запознаеш с най-новите модни тенденции.