— Ами! Там има полуголи жени.
Али се засмя с облекчение, доволна, че бяха минали критичната точка.
— Продължавам нататък. Чичо Рай е инспектор по противопожарната безопасност в Урбана. Имат три деца, на четиринадесет, на дванадесет и на осем години, ако смятам правилно. После сестрата на майка ми, леля Дебора, окръжен прокурор на Урбана, и съпругът й, Гейдж Гътри.
— Гътри, който има повече пари от националната хазна?
— Така говорят слуховете. Четири деца, на шестнадесет, четиринадесет, дванадесет, десет. Подредени през две години. После капитан Алтия Грейсън, бившата партньорка на татко, и съпругът й, Колт Найтшейд. Частен детектив. По-скоро по аварийните ситуации. Никога не го знаеш накъде ще се извърти. Ще ти хареса. Имат две деца, момче и момиче, на петнадесет и дванадесет… Не, вече на тринадесет.
— Значи в общи линии ще си прекарам деня с един детски бейзболен отбор.
— Забавни са — успокои го тя. — Не обичаш ли деца?
— Представа нямам. Досега срещите ми с този животински вид са били много ограничени.
— Тази отбивка — съобщи му Али. — Е, след днес вече няма да са ограничени. Мисля, че някога може да си се срещал с братята ми. Браянт е във „Флечър Индъстриз“. Той май също е нещо като отговорник по аварийните ситуации. Много пътува и вдига скандали, когато нещо не е наред. Това му харесва. А Кийнън е пожарникар. Той беше отишъл на гости на леля Натали малко след като тя се беше хванала с чичо Рай, захласнал се по големия червен камион, и край. На следващия светофар наляво. Това е всичко.
— Заболя ме главата.
— Нищо ти няма. На ъгъла наляво, след две пресечки надясно.
Джона вече бе добил представа за квартала. Стабилен, богат и модерен, с големи, красиви къщи в големи, красиви имоти. От това настръхваше, макар да не можеше да обясни защо.
Чувстваше се удобно в града, където улиците му напомняха, че бе преодолял нещо, а лицата, които го заобикаляха, бяха анонимни. Но тук, сред тези великолепни дървета, хълмисти ливади, свежи и зелени в навечерието на лятото, сред разцъфналите цветя и пръснати тук-там стари къщи, той бе не просто непознат.
Беше натрапник.
— Къщата отляво, с кедровото дърво и речния камък, с балконите на зигзаг. Май всички са вече тук. Прилича на паркинг.
Двойната алея бе препълнена с коли. Самата къща бе огромна, с уникално разчупен покрив, издадени балкони, широки прозорци, всичко това подчертано от дървета и разцъфнали храсти покрай покритата с плочи пътека на полегатия хълм.
— Преразгледах договора — съобщи той на Али. — Ще добавя екзотични сексуални услуги. Мисля, че това ги заслужава.
— Добре, ще ги приема. — Тя посегна към вратата, ала Джона бързо протегна ръка и я бутна обратно назад на седалката. Али само се засмя и завъртя очи: — Добре, добре, по-късно ще обсъдим екзотичните сексуални услуги. Освен ако не искаш авансово плащане тук и сега.
— Да, това ще е върхът. — Но преди да бе успял да заобиколи колата, се чу боен вик и по хълма се спусна едно прелестно младо момиче с дълги тъмни коси.
То грабна Али в мечешка прегръдка в момента, в който тя излезе от колата.
— Ето те! Всички са тук. Сам вече бутна Мик в басейна, а Бинг подгони котката на съседите на едно дърво, Кийнън я свали, мама му слага лекарство на одрасканото. Здрасти. — Тя подари на Джона една хилядаватова усмивка. — Аз съм Ади Гътри. Ти трябва да си Джона. Леля Сила каза, че ще дойдеш с Али. Нощен клуб ли имаш? Каква музика пускате там?
— Тя си затваря устата два пъти годишно, за по пет минути. Записваме си го. — Али обви ръка около раменете на братовчедка си. — Сам е от рода Пиасецки, Мик е братът на Ади. А Бинг е нашето куче, което няма никакви обноски, затова идеално се вписва в компанията. Не си прави труда да запомниш всичко това, наистина ще те заболи главата.
Тя посегна да го хване за ръката, ала Ади я изпревари:
— Може ли да дойда в твоя клуб? Ще си заминаваме чак в сряда. В четвъртък, ако работата се закучи. Имам предвид, какво е един ден повече? Леле, ама ти си много висок. И много готин — добави тя, като хвърли един поглед на братовчедка си. — Браво, Алисън.
— Млъкни, Ади.
— Все това ми казват.
Неволно очарован, Джона й се усмихна:
— Ти слушаш ли?
— Абсолютно не.
Нивото на шума се повиши — викове, писъци. Притичаха двама дългунести младежи от неопределен пол, стиснали в ръце водни пистолети. Джона видя една слънчево руса жена, потънала в разговор със зашеметяваща червенокоса. Група мъже, някои от които голи до кръста, водеха жестока битка върху баскетболно игрище с батумирана настилка. Друга група мокри млади хора бяха нападнали отрупана с храна маса.