— Басейнът е от другата страна на къщата — обясни Али. — Остъклен е, така че да можем да го използваме и през зимата.
Един от мъжете на игрището се завъртя, мина през защитата и вкара кош. После забеляза Али и напусна играта.
Тя се затича към него и когато я грабна в прегръдка, извика със смях:
— Пусни ме, кретен такъв! Потен си.
— И ти щеше да си потна, ако водеше отбора си към втора поредна победа. — Но я пусна да стъпи на краката си, изтри ръка в джинсите си и я протегна на Джона: — Аз съм Браянт, много по-големият брат на Али. Радвам се, че успя да дойдеш. Искаш ли една бира?
— Да, всъщност да.
Браянт го огледа преценяващо.
— Играл ли си баскетбол?
— Малко.
— Прекрасно, ще ни трябват нови попълнения. Тук има само фусти и слабаци. Али, дай на човека една бира, докато аз доразбия тези женчовци.
— Ела вътре. — Али съчувствено докосна Джона по рамото. — Вземи малко въздух, докато се ориентираш. Трудно е да се запознаеш едновременно с всички.
Заведе го на терасата, където друга маса бе отрупана с храна, а огромно метално корито бе пълно с лед и студени напитки. Измъкна две бири и влезе през остъклената врата.
Кухнята бе просторна, разделена на бокс и място за хранене. В ъгъла един тъмнокос мъж се опитваше да се отскубне от една тъмнокоса жена.
— Ще оживея, лельо Деб. Мамо, кажи й да ме остави на мира.
— Не се дръж като бебе — скастри го Сила, пъхнала глава в хладилника. — Ще ни свърши ледът. Знаех си. Не им ли казах, че ледът ще свърши?
— Стой мирен, Кийнън. — Дебора залепи анкерпласт върху драскотините му. — Готово, сега ще ти дам бонбонче.
— Я, ето я и Али.
— Здравей, лельо Деб. — Али се втурна да прегърне леля си, после погали Кийнън по бузата. — Здрасти, герой. Това е Джона Блекхоук. Джона, запознай се с леля ми Дебора и брат ми Кийнън. Майка ми я познаваш.
— Да. Приятно ми е отново да ви видя, госпожо Флечър.
В този момент през вратата се изсипа една малка армия, преследвана от невъобразимо голямо и грозно куче. Али моментално бе погълната от нея. И, преди да бе успял да се защити, Джона също.
Той имаше намерение да си тръгне след един час. Договорката си бе договорка. Смяташе да води някакви любезни разговори, да се държи настрани, доколкото е възможно, после да изчезне, да се качи на колата си и да се върне в града, където знаеше правилата.
А кой знае как се озова гол до кръста, увлечен в ожесточен баскетболен мач с чичовците, братовчедите и братята на Али. В разгара на боя забрави за намеренията си.
Ала много добре знаеше, че самата Али бе тази, която му стъпи на крака и му коства една точка.
Тя беше бърза и подла, призна Джона, като отне топката от един противник и й хвърли убийствен поглед. Но не бе израсла на улиците, където един вкаран или не кош би могъл да означава един долар за сандвич или болезнено празен стомах.
Това го направи по-бърз. И по-подъл.
— Харесва ми. — Натали хвана Алтия под ръка, без да обръща внимание на смразяващия кръвта вик на отмъщение на сина си.
— Като малък е бил хулиган, обаче Бойд винаги го е харесвал. Уха, мръсно играе.
— Кака иначе може да се играе? Леле, утре Райън ще куца. Пада му се — заключи Натали със смях. — Да се състезава с два пъти по-млад от него. Хубаво дупе има.
— Кой, Рай ли? И аз винаги съм мислила така.
— Не поглеждай към мъжа ми, капитан. Говорех за младежа на Али.
— Знае ли Райън, че се заглеждаш по млади мъже?
— Естествено, ние сме демократично семейство.
— Е, принудена съм да се съглася. Младежът на Али има много хубаво дупе. Ох, това сигурно боли.
— Мисля, че мога да се справя с него — измърмори Натали и се засмя, когато Алтия вдигна вежди. — На баскетбол. Престани да мислиш мръсотии. — Прегърна през рамо старата си приятелка. — Ела да си вземем малко вино и да разпитаме Сила за тази нова и много интересна ситуация.
— Четеш ми мислите.
— Нищо не знам, нищо не казвам — заяви Сила и изсипа още една торбичка лед в коритото. — Разкарайте се.
— Това е първият мъж, когото води на семейна сбирка — настоя Натали.
Сила просто се изправи и стисна устни.
— Откажи се — посъветва Дебора. — От половин час я разпитвам, и нищо.
— Вие, адвокатите, сте прекалено меки. — Алтия се приближи и сграбчи Сила за яката. — Един добър полицай винаги знае как да стигне до истината. Изплюй камъчето, О’Роарк.
— Бий ме, пребий ме, аз да не съм доносник. Освен това още нищо не знам. Ала ще науча — прошепна тя, като видя Али да дърпа Джона към терасата. — Изчезвайте, дайте ми пет минути.
— Няма ми нищо — настояваше Джона.
— Тече ти кръв. Такива са правилата на къщата. Кръвта трябва да се спре.