— А, поредната жертва. — Сила потри ръце, а приятелките и роднините й дискретно се разпиляха. — Доведи го вътре.
— Ударил си е лицето в нещо.
— В твоя юмрук — уточни Джона малко заядливо. — Защитата на коша не включва леви крошета.
— Тук ги включва.
— Дай да видим. — Сила със сериозно изражение огледа кървящата устна на Джона. — Не е толкова зле. Али, върви да помогнеш на баща си.
— Но…
— Върви да помогнеш на баща си — повтори Сила, хвана Джона за ръката и го вмъкна в кухнята. — Да видим сега къде съм си оставила инструментите за мъчения.
— Госпожо Флечър…
— Сила. Седни и мълчи. Хленченето тук се наказва жестоко. — Тя взе една марля, риванол и лед. — Удари те, а?
— Да.
— На баща си се е метнала. Седни — заповяда отново и го смушка в голия корем, докато той се подчини. — Оценявам, че си се въздържал да й отвърнеш.
— Аз не удрям жени. — Джона трепна, когато Сила изтри раната.
— Добре е да го знам. Тя е труден характер. Готов ли си да го приемеш?
— Моля?
— Само за секс ли става дума, или си готов да приемеш целия комплект?
Той не бе сигурен кое го шокира повече, въпросът или внезапното щипене от лекарството. Изруга цветисто и стисна зъби.
— Извинете.
— Чувала съм тази дума и преди. Та какъв беше твоят отговор?
— Госпожо Флечър…
— Сила. — Наведе се по-близо и се усмихна в очите му. Добри очи, помисли тя. Спокойни, ясни. — Смутих те. Не го очаквах. С това почти свършихме. Дръж леда още една минутка. — Седна на пейката до него и кръстоса ръце върху масата. По нейните изчисления имаше още две минути, преди някой да нахлуе в кухнята и да ги прекъсне. — Бойд не вярваше, че днес ще дойдеш. Аз вярвах. Алисън е безмилостна, когато си науми нещо.
— Аз ли не знам…
— Аз не те познавам, Джона. Обаче знам нещо за теб и знам какво виждам. Затова искам да ти кажа нещо.
— Нямах намерение да стоя толкова много…
— Шшт — прекъсна го тя. — Преди цял един живот, почти преди целия твой живот срещнах този полицай. Този дразнещ, очарователен, твърдоглав полицай. Не исках да ме интересува, определено не исках да се хващам с него. Майка ми беше полицай и загина при изпълнение на служебните си задължения. Така и не го преживях. — Трябваше да поеме дъх да се успокои, защото бе вярно. — Последното, което исках, последното, което си представях, че ще е добре за мен, бе да се окажа обвързана с полицай. Господи, не исках това в моя живот. А ето ме сега, съпруга на полицай, майка на полицай. — Сила погледна през прозореца и видя мъжа си и дъщеря си. — Не е ли странно как се обръщат нещата? Не е лесно, ала не бих се отказала и от един миг. Нито от един миг. — Потупа го по ръката и се изправи. — Радвам се, че дойде днес.
— Защо?
— Защото това ми даде възможността да ви видя заедно с Али. Даде ми възможността да те погледна отблизо. Възможност, която не си ми давал повече от два пъти за… Колко, седемнадесет години? И ми хареса това, което видях. — Остави го занемял, обърна се към хладилника и извади поредната табла със сандвичи. — Би ли занесъл това на Бойд? Ако не храним децата всеки два часа, става страшно.
— Добре. — Той пое таблата, борейки се със себе си, докато тя просто му се усмихваше с очите, които Али бе наследила от нея. — Тя много прилича и на вас.
— Наследила е всички най-дразнещи качества от мен и от Бойд. Странно как се получава така. — Вдигна се на пръсти и нежно докосна с устни раната в ъгъла на устата му. — Това върви към лечението.
— Благодаря. — Джона намести таблата в ръцете си и се чудеше какво да каже. Никой през живота му не го бе целувал по мястото, където го боли. — Трябва да се връщам в града. Благодаря за всичко.
— Няма за какво. Винаги си добре дошъл тук, Джона. — Усмихна се на себе си, когато той се отдалечи. — Твой ред е, Бойд. Направи го както трябва.
Единадесета глава
— Най-важното е движението на китката — заяви Бойд и метна едно кюфте на скарата.
— Не беше ли казал, че най-важното е моментът? — Али го гледаше, пъхнала палци в джобовете си, а брат й Браянт бе облегнал удобно ръка на рамото й.
— Моментът, разбира се, е важен. Има много, много тънки моменти в изкуството на барбекюто.
— Но кога ще ядем? — попита нетърпеливо Браянт.
— След две минути, ако искаш кюфте. След още десет, ако държиш на пържола. — Взря се през кълбата дим към Джона, който идваше с таблата. — Май идват още подкрепления.
— А не може ли първо кюфте, а после пържола?
— Ти си десетият на опашката за кюфтета. Вземи си номерче, синко. — Бойд метна още едно цвърчащо кюфте и забеляза жена си на страничната тераса.