Танцувайки на място, тя размаха ръце, посочи към Джона, после към Бойд и завъртя пръсти. Той я разбра и макар вътрешно да намигна, едва доловимо кимна: „Добре, добре, ще поговоря с него.“ Сила само се усмихна и размаха пръст.
„И няма да бъда груб. Я виж ти!“
— Остави новите провизии там, Джона. — Бойд посочи към високата маса до барбекюто. — Как е устната?
— Ще оживея. — Джона хвърли на Али един стоманен поглед. — Особено след като, въпреки неспортсменското поведение на противниковия защитник, отбелязах кош. И победих.
— Извади късмет. След като ядем, ще играем мач реванш.
— Когато губи — обясни Браянт, — иска реванш. Когато бие, седмици наред ти го натяква.
— Какво искаш да кажеш? — Али изпърха с мигли към него.
— Мама никога не ми даваше да я ударя, защото е момиче. — Браянт силно дръпна ухото й. — Винаги съм мислил, че това е страшно нечестно.
— Чудо голямо. Просто биеше Кийнън.
— Ами да. — Лицето на Браянт моментално засия. — Хубави дни бяха. Смятам по-късно да го понатупам, да си спомня добрите стари времена.
— Може ли да гледам? Както винаги.
— Естествено.
— Моля ви се. Ние с майка ви искаме да запазим илюзията, че сме отгледали и възпитали три добри деца. Не разбивайте мечтите ни. Джона, виждал ли си моята работилница? — Като чу сумтенето на дъщеря си, Бойд я погледна навъсено. — Никакви коментари. Браянт, сега е моментът.
— Сега ли?
— Величествен момент. Предавам свещената маша и лопатка на теб.
— Чакай малко, чакай малко. — Али избута брат си настрани. — Защо да не мога аз да го направя?
— Ах… — Бойд притисна ръка към сърцето си. — Колко пъти през нашия дълъг и вълнуващ съвместен живот съм те чувал да казваш тези думи?
Развеселен и очарован, Джона видя как върху лицето на Али се изписа надигаш се бунт.
— Добре де, защо да не мога?
— Алисън, съкровище мое, има някои неща, които един мъж трябва да предаде на сина си. Синко… — Бойд сложи ръка на рамото на Браянт. — Доверявам в твои ръце репутацията на семейство Флечър. Не ме разочаровай.
— Татко… — Браянт изтри една въображаема сълза. — Аз съм развълнуван. За мен е чест. Кълна се да пазя името на семейството, каквото и да ми струва това.
— Вземи. — Бойд му подаде приборите за барбекю. — Днес ти си мъж. — Прегърна го през рамо.
— Обидно е — измърмори Али.
— Ти си просто момиче — ухили се злорадо Браянт и потропа с машата. — Свикни с тази мисъл.
— Тя ще го накара да плати за това — отбеляза Бойд. — Е, как са нещата?
— Добре. — Как, по дяволите, можеше Джона да се измъкне незабелязано, когато непрекъснато един или друг го дърпаше нанякъде? — Благодаря ви за гостоприемството. Ще трябва да се връщам в клуба.
— Такава работа не ти оставя много свободно време, особено през първите години. — Въпреки това Бойд го поведе към една дъсчена постройка в далечния край на двора. — Знаеш ли нещо за електрическите инструменти?
— Вдигат голям шум.
Бойд се разсмя и отвори вратата на работилницата.
— Какво мислиш?
Голямото колкото гараж помещение бе пълно с маси, машини, лавици, инструменти, дървен материал. Изглеждаше, че има няколко започнати неща, ала Джона не можеше да каже какви са или какви се предполага да станат.
— Впечатляващо — отвърна той дипломатично. — Какво правиш тук?
— Вдигам много шум. Освен това още не съм измислил какво друго. Преди десетина години помогнах на Кийнън да направи една къщичка за птици. Доста добре се получи. Сила започна да ми купува инструменти. Играчки за момчета, така ги нарича. — Бойд прокара ръка по дръжката на един трион. — После ми трябваше място да ги държа. Преди да се усетя, имах напълно оборудвана работилница. Мисля, че нарочно го е измислила, за да не й се мотая в краката.
— Много умно.
— Такава е тя. — За момент стояха загледани в инструментите, пъхнали ръце в джобовете си. — Добре, да свършваме с това, за да можем и двамата да се успокоим и да си вземем нещо за хапване. Какво става между теб и дъщеря ми?
Джона не би могъл да каже, че въпросът бе неочакван, но въпреки това всичко в него се напрегна.
— Ние се срещаме.
Бойд кимна, приближи се към малкия хладилник и извади две бири. Отвори ги и подаде едната на Джона.
— И?
Джона надигна бирата и го погледна спокойно.
— Какво искаш да ти кажа?
— Истината. Макар да разбирам, че предпочиташ да ми кажеш, че това не е моя работа.
— Разбира се, че е твоя работа. Тя ти е дъщеря.
— Значи не спорим. — Бойд се разположи удобно върху една от масите. — Става дума за намеренията ти, Джона. Питам те какви намерения имаш ти във връзка с дъщеря ми.