— Не, благодаря. — Джона вдигна ръце и се разкърши. — Добре се справи. Не си загубил уменията си.
— Ежедневие. — Уил взе якето си. — Бива си те, Али. Тази вечер можеше да стане голяма каша. Но теб си те бива.
— Ежедневие.
— Аз ще заключа. Лека нощ.
Али седна до масата и изчака, докато настана тишина.
— Добре, умнико, какво, по дяволите, беше намислил? Ти се намеси в полицейска операция.
— О, не знам. Може би мислех, че този ненормалник ще те убие. Това ме притесни. — Той й протегна чашата от бренди. — Ще ми я напълниш ли, след като ми я изпи?
— Много хубаво. Седи си тук, наливай се с бренди и се прави на герой. — Тя скочи, грабна чашата, после се предаде и обви ръце около врата му. — Никога повече недей да ме плашиш така.
— Няма да те плаша, ако и ти не ме плашиш. Не, просто стой така една минутка. — Джона зарови лице в косите й и пое дълбоко дъх. — Дълго ще те виждам как заставаш пред този пистолет. Страшно е.
— Знам.
— Ще се справя, Али, защото така стоят нещата. — Отдръпна я от себе си, впил поглед в очите й. — Има някои неща, които трябва да разбереш дали можеш да приемеш. Дали искаш да приемеш.
— Кои са те?
Той стана да си налее сам брендито и остави бутилката на масата.
— Има ли тук още полицаи?
— Освен мен?
— Да, освен теб.
— Не, чисто е.
— Седни тогава.
— Звучи много сериозно. — Тя придърпа стола си. — Сядам.
— Майка ми ни остави, когато бях шестнадесетгодишен. — Не знаеше защо започва оттук. Просто му се струваше, че това бе моментът, от който трябваше да започне. — Не можех да я обвинявам и още не мога. Баща ми беше труден човек, а на нея й беше омръзнало.
— Тя с него ли те остави?
— Вече нямах нужда от никой.
— Бил си шестнадесетгодишен.
— Али, аз никога не съм бил шестнадесетгодишен по начина, по който ти си била. Освен това имах баща ти.
Всичко в нея се размекна.
— Прекрасно е да кажеш такова нещо.
— То е просто факт. Той ме накара да ходя на училище. Той ми се караше, когато имах нужда някой да ми се скара, тоест през повечето време. И той беше първият човек в моя живот, който ми каза, че струвам нещо. Който изобщо видя, че мога да струвам нещо. Той е… Не познавам никой, който би могъл да се сравни с него.
Тя се протегна през масата и хвана ръката му.
— И аз го обичам.
— Нека довърша. — Джона стисна ръката й и се отдръпна. — Аз не отидох в колеж, дори Флеч не успя да ме накара. Изкарах някакви бизнес курсове, защото това ме устройваше. Когато бях на двадесет години, баща ми умря. Три кутии цигари дневно и общата гадост те довършват. Беше дълго и грозно, и когато всичко свърши, единственото, което изпитвах, беше облекчение.
— И това трябва да ме накара да си разваля мнението за теб?
— Тук има контраст и ти го виждаш не по-зле от мен.
— Да, имал си тежко детство. Колкото и да е била против съдбата, накрая и двамата сме извадили късмет и имаме Бойд Флечър за баща. Не ме гледай така. Той за теб е точно това, което е.
— Искам да ти обясня нещо, Али, преди да продължим нататък. Аз не бях жертва. Аз оцелявах и използвах всякакви методи, които можеха да ми помогнат да го постигна. Крадях и лъжех, и няма да се извинявам за това. Нещата можеха да се развият различно, ако баща ти не ме беше подгонил. Ала не се развиха така.
— Мисля, че точно за това говорех.
— Не ме прекъсвай. Аз съм бизнесмен. Не крада и лъжа, защото не ми се налага. Това не означава, че не играя играта както на мен ми харесва.
— Истински гангстер, нали? Блекхоук, ти си мошеник. Самоувереност, ловки ръце, леден поглед. И това голямо меко сърце. Чак сантиментално. — Развеселена от безмълвния потрес, изписан на лицето му, тя отиде до хладилника и извади една отворена бутилка бяло вино. Вече не бе уморена. Бе се съживила. — Мислиш ли, че не съм те проверявала, мой човек? Че не съм проверявала приятелите ти, историите ти? Ти като квачка събираш болните и ранените. — Али вече се забавляваше. Измъкна тапата и намери една чаша. — Френи: прибрал си я от улицата, направил си я почтена, дал си й работа. Уил: накарал си го да се поправи, платил си дълговете му, преди да са го пребили, дал си му костюм и достойнство.
— Всичко това няма нищо общо.
— Не съм свършила. — Тя си сипа вино. — Този студен човек води Бет в женски приют, купува на децата й подаръци от Дядо Коледа, когато тя няма нито пари, нито сили да се занимава с това. Джона Блекхоук купува кукли Барби.
— Не съм купувал кукли. — Това отиваше малко прекалено далеч. — Френи ги купи. И това няма нищо общо.