Выбрать главу

— Повече или по-малко.

— Интересно. Да, много интересно. — Тя кимна замислено. — Тук има логика. Хей, знаеш ли кой отговаря точно на това описание? Денис Овъртън. Помниш ли го? Дето ме преследваше, пукаше ми гумите, досаждаше ми. — Бе преобърнала всичко и го замерваше със собствените му камъни. Той можеше само да кипи безмълвно. — Не си измисляй извинения. Блекхоук, ако не можеш да ми кажеш какво чувстваш към мен и какво искаш. — Али отметна назад косите си и пъхна блузата си в панталоните. — Моята работа тук е свършена. Може пак някога да се срещнем, приятел.

Джона стигна до вратата преди нея. Беше бърз. Но този път хвана дръжката и я задържа затворена.

— Няма да си тръгнеш, преди да сме свършили.

— Аз казах, че съм свършила. — Тя посегна към вратата.

— Аз обаче не съм. Млъкни и ме слушай.

— Още един път ми кажи да млъкна, и…

Накара я да млъкне. С една силна, ожесточена целувка.

— Никога не съм обичал друга жена. Не съм изпитвал нищо, което дори малко да прилича на това. Така че ме остави да го кажа.

Сърцето й направи един прелестен скок. Ала тя кимна и отстъпи крачка назад.

— Добре. Изплюй камъчето.

— Ти ме удари между очите още първия път, когато влезе в стаята. Още не виждам добре.

— Е… — Али седна на един висок стол до бара. — Дотук ми харесва. Давай нататък.

— Виждаш ли? — Посочи с пръст към нея. — Всеки друг на мое място ще ти удари един.

— Но не и ти. На теб това ти харесва.

— Очевидно. — Той се приближи и опря ръце на бара от двете й страни. — Аз те обичам, и това е.

— О, не мисля. Направи ми предложение.

— Предложение ли искаш? Добре, ето. Напускаш апартамента си и се преместваш официално горе.

— С пълното право на сауна и фитнес?

Джона се разсмя и възелът в стомаха му малко се разхлаби.

— Да.

— Дотук приемам. Какво друго ми предлагаш?

— Никой друг никога няма да те обича, както аз те обичам. Гарантирам ти го. И никой друг няма да те изтърпи. Обаче аз ще те изтърпя.

— Аз мога да ти кажа същото. Ала не е достатъчно.

Чудесните очи се присвиха.

— Какво искаш?

Тя опря гръб на бара.

— Брак.

А сега присвитите очи потъмняха.

— Сериозно ли говориш?

— Говоря това, което мисля. Виж сега, бих могла и аз да ти го предложа, но си представям, че мъж като теб, който има навика да отваря врати на жените и да купува коледни подаръци на малки дечица…

— Остави това.

— Добре. — Али се поизправи и го погали по бузата. — Да кажем просто, представям си, че си достатъчно традиционалист, за да искаш сам да предложиш на жената. Е, оставям те да го сториш. — Обви ръце около врата му. — Чакам.

— Просто си мисля. Сега е посред нощ, ние сме в бара и рамото ми кърви.

— Устата ти също.

— Да. — Той я избърса с опакото на ръката си. — Предполагам, че това е почти идеален момент като за нас с теб.

— На мен ми харесва. Ти ми харесваш.

Джона измъкна шнолата от косите й и я хвърли настрани.

— Първо ми кажи, че ме обичаш. Кажи името ми.

— Обичам те, Джона.

— Тогава се омъжи за мен, пък да видим какво ще стане.

— Договорихме се.

Информация за текста

© 2000 Нора Робъртс

© 2002 Галина Курчатова, превод от английски

Nora Roberts

Night Shield, 2000

Сканиране: ???

Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009

Издание:

Нора Робъртс. Нощен патрул

ИК „Коломбина прес“, 2002

Редактор: Людмила Харманджиева

Художествено оформление: Кръстьо Кръстев

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14609]

Последна редакция: 2009-11-19 15:33:16