В момента не я интересуваше младия мъж, който приключваше смяната си на бара. Али не откъсваше очи от Джона.
— Всички ли са откровени с вас?
— Умните са откровени. Това е Бет. — Той почука по екрана. Али видя как през вратата зад бара влиза дребничка брюнетка около тридесетте. — Копелето, за което беше омъжена, я пердашеше. Тя сигурно няма и петдесет килограма. Вкъщи я чакат три деца, на шестнадесет, дванадесет и десет години. От пет години работи при мен и на всеки две седмици идваше с насинено око или разкървавени устни. Преди две години си взе децата и го остави.
— Той не я ли закача?
Джона я погледна.
— Убедиха го да се премести да живее на друго място.
— Разбирам. — И наистина разбираше. Блекхоук се грижеше за хората си. Не можеше да го обвинява за това. — Цял ли беше, когато се премести?
— Почти. Ще ви заведа долу. Ако искате, можете да оставите чантата си тук.
— Не, благодаря.
Той натисна копчето на асансьора.
— Предполагам, че там имате пистолет. Дръжте си го в чантата. Зад бара са гардеробите на персонала. Можете да го заключите там. Тази смяна Бет и Френи имат ключове. Уил и аз имаме ключове или кодове отвсякъде по всяко време.
— Добра организация, Блекхоук.
— Така е. Каква е легендата? — попита той, когато влязоха в асансьора. — Как сме се запознали?
— Аз съм търсела работа, вие сте ми дали. — Тя сви рамене. — Да не усложняваме нещата. Хванала съм ви в спортния бар.
— Разбирате ли нещо от спорт?
Али му се усмихна.
— Всичко, което се случва извън спортното поле, игрището или арената, е губене на време.
— Къде сте били досега? — Слязоха на първия етаж и Джона я хвана на ръката. — За кого сте, за „Янките“ или за „Сойките“?
— „Янките“ този сезон имат по-силни бухалки и по-добре се справят с дългите топки, обаче не ги бива в близък бой. „Сойките“ се измъкват с добри удари от базата и играта им в маркираното пространство е демонстрация на воля и постоянство. Аз винаги предпочитам волята и постоянството пред силните удари.
— За бейзбола ли говорите, или за живота?
— Блекхоук, бейзболът е живот.
— Е, това е. Трябва да се оженим.
— Сърцето ми се разтуптя — заключи тя сухо и се обърна да огледа помещението. Нивото на шума се бе повишило с няколко степени. Хората се бяха разположили по двойки и по тройки край извития бар. Това бяха тези, които се отбиваха след работа, тълпата за вечеря още не бе дошла.
За някои това бе време за почивка, помисли Али, за други обичаен флирт. Ала за някои бе лов.
Хората бяха толкова непредпазливи. Тя видя мъже, облегнати на бара, със зейнали задни джобове, подканящи да бъдат пребъркани. Ръчни чанти висяха на облегалките на столовете. Палта и сака, повечето вероятно в джобовете с ключове от колата или от дома, бяха небрежно захвърлени настрани.
— Никой не си мисли, че може да се случи точно на него — измърмори Али, потупа Джона по ръката и наклони глава към бара. — Вижте мъжа на бара, онзи с коса и зъби като на телевизионен говорител.
Развеселен, Джона огледа мъжа, отговарящ на описанието, и го видя как размахва портфейла си, натъпкан с банкноти и кредитни карти.
— Опитва се да подмами червенокосата или хубавата й руса приятелка. Няма значение коя. Обзалагам се, че ще успее с русата — реши той.
— Защо?
— Наречете го шесто чувство. — Погледна към Али. — Искате ли да се хванем на бас?
— Нямате разрешително за залагания. — Докато гледаше, русата се приближи към мъжа с портфейла и запърха с мигли. — Добро попадение.
— Беше лесно. И русата също е лесна. — Джона поведе Али към клуба, където Бет и Уил се бяха надвесили над книгата с резервациите.
— Хей, шефе! — Бет измъкна един молив от гъстите си къдрици и отбеляза нещо в книгата. — Май тази вечер ще превъртим повечето от масите по два пъти. Доста голяма посещаемост като за средата на седмицата.
— Добре че ви водя помощ. Бет Дикърмън, Алисън Флечър. Тя трябва да бъде обучена.
— А, още една жертва. — Бет й протегна ръка. — Радвам се да се запознаем, Алисън.
— Али. Благодаря.
— Покажи й нещата, Бет. Тя ще почиства масите, докато ти прецениш, че може да сервира.
— Ще я научим. Ела с мен, Али, ще ти покажа. Имаш ли някакъв опит с общественото хранене? — попита Бет, докато се промъкваха през тълпата.
— Ами, мога да се храня.
Бет се разсмя.
— Добре дошла в моя свят. Френи, това е Али, нова сервитьорка, която сега се учи. Френи е капитанът на бара тук.
— Здрасти — отзова се Френи и се усмихна бързо, докато с една ръка слагаше лед в коктейла, а с другата наливаше сода в една чаша.
— А този страхотен екземпляр в другия край на бара е Пит.