Високият широкоплещест негър, който в момента отмерваше някакво питие, им намигна.
— Да не вземеш да се сваляш с Пит, щото той си е мой и не си го давам на никоя друга. Нали така. Пит?
— Ти си ми на сърце, сладурано.
Бет отново се засмя и отключи една врата с надпис „Само за персонала“.
— Пит има красива жена и чакат бебе. Само се майтапим. Сега, ако по някаква причина трябва да влезеш тук… Здрасти, Джан.
— Здрасти, Бет. — Пищната брюнетка от другата страна на вратата имаше миловидно лице и дълга до кръста коса, опъната назад с шноли. Според Али бе около двадесет и петгодишна и облечена по последна мода. Поличката й бе с размер на носна кърпичка, а прилепналата блуза бе с малки сребърни копчета. Сребро проблясваше и на китките й, на ушите и на шията. Тя бе застанала пред огледалото и си оправяше червилото. — Това е Али. Нова е.
— А, да. — Усмивката, с която се обърна, бе достатъчно дружелюбна, но погледът й бе по женски преценяващ.
— Джан работи на бара — обясни Бет. — Обаче ако има нужда, помага и в клуба. — От другата страна на вратата се чу взрив от смях. — Тамтамите бият.
— По-добре да отивам там. — Джан върза на кръста си къса престилка с много джобове. — Късмет, Али, и добре дошла на борда.
— Благодаря. Всички се държат толкова приятелски — обърна се Али към Бет, когато Джан излезе.
— Когато работиш за Джона, ставаш нещо като част от едно семейство. Добър шеф е. — Бет измъкна от един шкаф престилка. — Съдираш си задника от работа, обаче той ти дава да разбереш, че го забелязва и оценява. Има значение. Ето, вземи това.
— Откога работиш за него?
— От около шест години. Отначало бях в „Бърза почивка“, неговия спортен бар. А когато откриха този клуб, той ме попита дали искам да се преместя. Заведението е от класа и ми е по-близо до вкъщи. Можеш да си оставиш чантата тук. — Тя отвори тясно шкафче. — Комбинацията се променя като завъртиш два пъти около нулата.
— Страхотно. — Али пъхна чантата си вътре, като извади мобилния телефон и го закачи на колана на полата си под престилката. Затвори шкафчето и зададе комбинацията. — Мисля, че съм готова.
— Искаш ли да минеш през тоалетната или да се измиеш?
— Не, добре съм. Може би само съм малко нервна.
— Не се безпокой. След няколко часа краката така ще те болят, че ще забравиш за нервите.
Бет се оказа права. Поне за краката. Към десет часа Али имаше чувството, че е изминала тридесет километра с неудобни обувки и че е вдигнала приблизително три тона табли, натоварени с мръсни чинии.
И насън можеше да мине разстоянието от масите до кухнята.
Живата група свиреше значително по-силно от касетофона, който озвучаваше до малко след девет. Тълпата я надвикваше, задръстваше дансинга и се блъскаше около масите.
Али трупаше чиниите върху таблите и наблюдаваше посетителите. Имаше много фирмени дрехи, скъпи часовници, мобилни телефони и кожени дипломатически куфарчета. Тя видя как една жена размахва бляскав диамантен годежен пръстен пред три приятелки.
Много пари има тук, отбеляза Али. И много им личи.
Вдигна натоварената табла и тръгна към кухнята. Когато минаваше покрай една симпатична двойка, мъжът й направи знак:
— Миличка, можеш ли да допълниш чашите на мен и на очарователната ми приятелка?
Тя се наведе към тях и с най-сладката си усмивка направи едно тихо и грубо предложение. Мъжът само се ухили.
— Ченгетата имат такъв мръсен език.
— По следващия случай, по който ще работя, Хикмън, аз ще си седя на задника, а ти ще се трепеш. Видя ли нещо, което трябва да знам?
— Още нищо не се е появило. — Той хвана ръката на жената до него. — Обаче ние с Карсън сме влюбени.
Лидия Карсън злобно стисна ръката му.
— В сънищата ти.
— Дръжте си очите отворени — посъветва ги Али и хвърли един поглед към чашата на Хикмън. — И се надявам това да е сода.
— Толкова е строга — чу зад гърба си мърморенето на Хикмън.
— Бет, на маса шестнадесет искат още по едно питие.
— Отивам. Добре се справяш, Али. Иди остави тази табла и си вземи почивката.
— Няма нужда да ми повтаряш.
В кухнята бе лудница, пълно с шум, викани на висок глас поръчки и топлина. Али с облекчение стовари таблата си и забеляза как Френи излиза през задната врата.
Вдигна вежди, изчака десет секунди и я последва. Френи вече се бе облегнала на стената и дръпна от цигарата си. Издуха пушека с въздишка на облекчение.
— Почивка ли имаш?
— Да, реших да глътна малко въздух.
— Тази вечер е като кошер. „Блекхоук“ наистина ги привлича като мухи на мед. — Тя извади от джоба си кутия цигари и предложи на Али.