Нощен патрул

Борис Игнатиевич продължаваше да седи, чупейки клечките за зъби. Есетрата изстина, водката в кристалната каничка се затопли. Зад преградата от дебели въжета, фалшиви кормилни колела и платна, голяма компания празнуваше нечий рожден ден, сипеше поздравления, ругаеше жегата, данъците и някакви „неправилни“ бандити.

Хесер, шефът на московския отдел на Нощния патрул, чакаше.

Кучетата, които бяха останали на двора, отскочиха инстинктивно при появата ми. Лошо им се беше отразил фризерът, лошо. Тялото не се подчинява, не могат да вдишат и да залаят, слюнката е застинала в устата, въздухът притиска с тежката длан на болен от треска.

А душата живее.

Тежко им е било на кученцата.

Портата беше полуотворена, излязох и постоях, без да ми е много ясно къде искам да отида и какво възнамерявам да правя.

Не беше ли все едно?

Не бях огорчен. Дори не чувствах болка. Все още не бях спал с нея нито веднъж. Нещо повече, аз самият старателно поставях бариери. Нали не живея за мига, на мен ми е нужно всичко, веднъж и завинаги.

Напипах дискмена на колана си и пуснах случаен избор. Той винаги се оказва успешен. Може би защото аз, подобно на Тигърчето, сигурно отдавна съм се научил да управлявам простата електроника, без да го забелязвам?

Кой е виновен, че си уморен?
Че не намери туй, което толкова си чакал?
И изгуби всичко, дето толкова си търсил?
И че се издигна във небето, за да паднеш?
И чия вината е, че ден след ден
по пътя чужд отива си животът,
и самотен станал е домът ти,
и зад прозореца е пустота,
и светлината е помръкнала,
замлъкнали са звуците,
страдание ново търсят твоите ръце,
и ако болката ти се успокои,
нова мъка ще те сполети.

Аз самият исках това. Стремях се към него. И сега нямах право да се сърдя на никого. Вместо да разсъждавам цялата вечер със Семьон за сложността на световното противопоставяне между Доброто и Злото, трябваше да остана със Света. Вместо да гледам като вълк Хесер, Олга и тяхната лукава истина — по-добре да отстоявам своето. И да не мисля, никога да не мисля, че е невъзможно да победя.

Защото е достатъчно да си го помислиш — и си загубил.

Кой е виновен, братко, кажи.
Един е женен, друг е богат,
един е смешен, а друг — влюбен.
Един е глупак, друг ти е враг.
И чия е вината, че тука и там
някой някого чака и така оцелява.
Но скучен денят е и празна нощта,
и са забравени всички топли места,
и светлината е помръкнала,
замлъкнали са звуците,
страдание ново търсят твоите ръце,
и ако болката ти се успокои,
нова мъка ще те сполети.

Кой е виновен и тайната де е,
че мъка и щастие няма.
Без поражения няма победи.
И поравно са успехите и бедите.
И чия е вината, че си самотен.
И животът един е — толкова дълъг,
и толкова скучен, а ти чакаш ли — чакаш
да умреш някой ден.

— А, това не — прошепнах аз, сваляйки слушалките. — Няма да го дочакате.

Толкова дълго ни учиха да даваме и да не взимаме нищо в замяна. Да жертваме себе си заради другите. Всяка крачка — като на бойното поле, всеки поглед — благороден и мъдър, нито една празна мисъл, нито един греховен помисъл. Та нали ние сме Различни. Ние сме застанали над тълпата, разгърнали сме своите безупречно чисти знамена, измили сме хромовите си ботуши, сложили сме белите ръкавици. О, да, в своя малък свят си позволяваме всичко, каквото си искаме. За всяка постъпка се намира оправдание, честно и възвишено. Уникален номер, за първи път на арената: ние сме в бяло, а всичко наоколо — окаляно.

Писна ми!

Горещо сърце, чисти ръце, хладен ум… Не случайно по време на революцията и гражданската война Светлите почти в пълен състав са се присъединили към чекистите. А повечето от онези, които не са го направили, са загинали. От ръцете на Тъмните и най-вече — от ръцете на тези, които са защитавали. От човешки ръце. Заради човешката глупост, подлост, страхливост, лицемерие, завист. Горещо сърце, чисти ръце. Умът нека си остане хладен. Иначе не може. Но с останалото не съм съгласен. Нека сърцето бъде чисто, а ръцете — горещи. Така повече ми харесва!

— Не искам да ви защитавам — изрекох на глас в тишината на горската утрин. — Не искам! Деца и жени, старци и безумци — никого. Живейте, както искате. Получавайте това, което заслужавате! Бягайте от вампирите, кланяйте се на Тъмните магове, правете каквото щете! Ако сте заслужили — получете си го! Ако моята любов е по-маловажна от вашия щастлив живот, тогава не ви желая щастието!