Той не ме попита за адреса, макар и да не беше идвал никога вкъщи. Спря до входа, изгаси двигателя. Тийнейджърите, наливащи се с евтина бира на детската площадка, веднага притихнаха, зяпнали мотора. Хубаво е, когато имаш такива простички и ясни мечти: бира, екстази в дискотеката, готина приятелка и „Харли“ под задника.
— Имал ли си напоследък предсказания? — попита Семьон.
Потрепнах. Общо взето не съм разправял наляво и надясно, че изобщо ги имам.
— Доста отдавна.
Семьон кимна. Погледна нагоре към прозорците ми. Не уточни от какво е бил предизвикан въпросът.
— Може ли да се кача с теб?
— Слушай, да не съм девойка, че да ме изпращаш до вратата?
Магът се усмихна:
— Не ме бъркай с Игнат. Добре, няма значение. Бъди внимателен.
— За какво?
— За всичко, навярно.
Двигателят на мотоциклета изрева. Магът поклати глава:
— Нещо се задава, Антоне. Надига се. Внимавай.
Той потегли рязко, предизвиквайки одобрителните възклицания на младежите, и с лекота мина в тесния проход между паркирана волга и бавно движеща се жигула. Съпроводих го с поглед, поклатих глава. Без всякакви предсказания бях сигурен, че Семьон цял ден ще се мотае из Москва, после ще се присламчи към някоя рокерска компания, ще стане свой човек за около петнайсет минути и ще породи множество легенди за побъркания стар моторист.
Бъди внимателен…
В какво?
И най-важното: защо?
Машинално набрах кода на ключалката и влязох в блока. Извиках асансьора. Сутринта все още бях на почивка, бях с приятелите си, беше хубаво.
Сега всичко там си е същото, само дето мен ме няма.
Разправят, че когато някой Светъл маг е пред срив, процесът е съпроводен с „проблясъци“, като при болен пред епилептичен припадък. Безсмислена употреба на сила, като например изтребване на мухи с огнени кълбенца и цепене на дърва с бойни заклинания. Кавги с любимия човек. Неочаквани скарвания с едни приятели и не по-малко неочаквани топли отношения с други. Всичко това е известно и всички ние знаем, че приключва със срив на Светлия.
Бъди внимателен…
Приближих се към вратата си и посегнах за ключовете.
Само че вратата беше отворена.
Само родителите ми имаха ключ. Но те никога не биха дошли от Саратов, без да ме предупредят. А и бих усетил приближаването им.
Обикновен човешки бандит никога не би проникнал в апартамента ми — щеше да го спре обикновеният знак на прага. За Различните също си има прегради. Разбира се, тяхното преодоляване е въпрос на Сила. Но отбранителните системи би трябвало да се задействат!
Стоях, гледайки тесния процеп между вратата и касата. Процепът, който не би трябвало да го има. Погледнах през Сумрака, но не видях нищо.
Нямах оръжие със себе си. Пистолетът беше в апартамента ми. Десетината бойни амулети — също.
Можех да постъпя според инструкциите. Служител на Нощния патрул, който открие проникване на външен човек в охраняваното си чрез магия жилище, е длъжен да уведоми оперативния дежурен и наставника си, а после…
Представих си какво би било, ако сега викна Хесер, който между другото преди два часа бе разгонил целия Нощен патрул, и цялото ми желание да следвам инструкциите се изпари. Събрах пръсти, за да направя възможно най-бързо заклинанието „замразяване“. Навярно защото си спомних за ефектния жест на Семьон.
Бъди внимателен?
Побутнах вратата и влязох в собствения си апартамент, за миг станал чужд.
И едва след като се озовах вътре, съобразих кой би могъл да има достатъчно сили, пълномощия и най-обикновена наглост, за да ми дойде на гости без покана.
— Добър ден, шефе! — казах аз и надникнах в кабинета.
Разбира се, поне в част от предположенията си не бях сбъркал.
Завулон, седнал в креслото до прозореца, учудено повдигна вежди. Сложи настрана вестника „Аргументи и факти“, който бе разгърнал. Грижливо свали очилата си с тънка златна рамка. И едва след това отговори:
— Добър ден, Антоне. Знаеш ли, щях да съм щастлив да съм твой шеф.
Той се усмихваше. Тъмният маг извън категориите, началникът на Дневния патрул в Москва. Както винаги, беше с безупречен черен костюм и светлосива риза. Слаб, късо подстриган Различен на неопределена възраст.
— Сгреших — казах. — Какво правиш тук?
Завулон сви рамене:
— Вземи си амулета. Някъде в бюрото е, усещам го.
Приближих се към бюрото, отворих чекмеджето и взех костения медальон с медна верижка. Стиснах го в юмрука си и усетих как се затопля.
— Завулон, нямаш власт над мен.
Тъмният маг кимна:
— Добре. Не искам да изпитваш съмнения в собствената си безопасност.
— Какво правиш в дома на Светъл, Завулон? В правото си съм да се обърна към трибунала.