— Парче тебешир — казах аз.
Бях чул нещо по въпроса. Но много отдавна, и мимоходом. Или няколко фрази, подхвърлени от преподавател по време на лекции, или празни приказки в компания, или някоя от курсантските легенди. Именно за парче тебешир…
Станах от дивана и вдигнах ръка. Хвърлих амулета на пода.
— Хесер! — изкрещях през Сумрака. — Хесер, отговори ми!
Сянката ми се хвърли към мен от пода, впи се в тялото ми, засмука ме. Светлината помръкна, стаята заплува, очертанията на мебелите се размиха. Стана нетърпимо тихо. Жегата се отдръпна. Стоях, разперил ръце, и лакомият сумрак пиеше силите ми.
— Хесер, призовавам те!
Нишките сива мъгла плуваха през стаята. Не ми пукаше кой друг е способен да чуе вика ми.
— Хесер, наставнико мой, призовавам те — отговори ми!
Някъде много далече въздъхна невидима сянка.
— Слушам те, Антоне.
— Отговори ми!
— На кой въпрос искаш да получиш отговор?
— Излъга ли ме Завулон?
— Не.
— Хесер, спрете се!
— Късно е, Антоне. Всичко върви както трябва. Довери ми се.
— Хесер, спрете се!
— Нямаш право да изискваш нищо.
— Имам право! Ако ние сме част от Светлината, ако носим Добро — имам право!
Той замълча. Чак си помислих, че шефът е решил изобщо да не говори с мен.
— Добре. Чакам те след час в парабара.
— Къде, къде?
— Бара на парашутистите. Метрото, „Тургеневска“. Зад бившата главна поща.
Настана тишина.
Отстъпих крачка назад, излизайки от Сумрака. Оригинално място за среща. Да не е там, където Хесер си е изяснявал отношенията с Дневния патрул? Не, едва ли, това май е било в някакъв ресторант.
Добре, ако ще да е в парабар, в „Рози“ или в „Шанс“. Няма значение. Ако ще да са парашутисти, юпита или гейове.
Но преди срещата си с Хесер бях длъжен да науча нещо друго.
Взех мобилния си телефон и набрах номера на Светлана. Тя отговори веднага.
— Здрасти — казах просто аз. — На вилата ли си?
— Не — изглежда, тя се обърка от деловия ми тон. — Пътувам към града.
— С кого?
Тя се запъна:
— С Игнат.
— Добре — искрено казах аз. — Слушай, нищо ли не знаеш за тебешира?
— За какво?
Сега вече объркването й беше явно.
— За магическите свойства на тебешира. Не си ли учила за употребата му в магиите?
— Не. Антоне, всичко ли е наред с теб?
— Да, абсолютно.
— Случило ли се е нещо?
Вечният женски маниер: да се задава всеки въпрос в два-три варианта.
— Нищо особено.
— Искаш ли… — тя се запъна. — Искаш ли да попитам Оля?
— Тя също ли е с вас?
— Да, тримата си тръгнахме към града.
— Може би не бива. Благодаря.
— Антоне…
— Какво, Света?
Приближих се до бюрото и отворих чекмеджето, натъпкано с всякакви магически вехтории. Погледнах мътните кристали и неумело издялания магически жезъл — тогава все още исках да стана боен маг. Затворих чекмеджето.
— Прости ми.
— Няма за какво да искаш прошка.
— Може ли да дойда при теб?
— Далече ли сте?
— По средата на пътя.
Поклатих глава:
— Няма да стане. Имам важна среща. Ще ти звънна по-късно.
Прекъснах връзката и се усмихнах. В много случаи истината може да бъде злобна и лъжлива. Например, ако кажеш само половината от истината. Да кажеш, че не искаш да разговаряш и не обясниш защо.
Позволете ми да творя Добро чрез Злото. Нямам нищо друго под ръка.
За всеки случай обиколих апартамента си и надникнах в спалнята, тоалетната, банята, кухнята. Доколкото можех да доловя, Завулон наистина не ми беше оставил „подаръчета“.
Върнах се в кабинета, включих ноутбука и сложих в него диска с информационната база по магия. Набрах паролата. И въведох думата „тебешир“.
Не разчитах на особен резултат. Това, което исках да науча, можеше да принадлежи към такова високо равнище на достъп, че никога да не е попадало в компютърните бази данни.
Думата „тебешир“ се срещаше три пъти в информацията на диска.
В първия случай ставаше дума за кариера за добив на тебешир, в която през петнайсети век се е състоял дуел между Светъл и Тъмен маг от първо равнище. Загинали са и двамата — от елементарно изтощение, след като не успели да излязат от Сумрака в края на битката. През следващите петстотин години в този район загинали почти три хиляди души.
Вторият случай се отнасяше за използването на тебешир за начертаване на магически знаци и защитни кръгове. Тук информацията беше значително повече и аз набързо изчетох всичко. Нищо особено. Използването на тебешир нямаше никакви особени предимства пред въглена, молива, кръвта или маслените бои. Освен че се изтрива най-лесно.
Виж, третото споменаване беше в раздел „Митове и непотвърдени данни“. Естествено, тук беше пълно с всякакви глупости, като използването на сребро и чесън за борба с вампирите или описания на несъществуващи обреди и ритуали.