— Антон Городецки.
Те чакаха.
— Различен — признах си аз. — Сътрудник на Нощния патрул.
Махнаха си ръцете от лактите ми. И дори отстъпиха крачка назад. Но изобщо не изглеждаха огорчени.
— Да вървим в Сумрака — нареди момъкът.
Изглежда не бяха вампири. Което беше добре. Можех да се надявам на известна обективност. Въздъхнах и преминах от едната в другата реалност.
Първата изненада беше, че двамата наистина се оказаха млади хора. Девойка-вещица на двайсет и пет години и вещер на трийсет години, мой връстник. Помислих си, че при необходимост дори ще мога да си спомня имената им — в края на седемдесетте са се раждали малко вещици и вещери.
Втората изненада бе, че совата я нямаше върху рамото ми. По-точно, тя си беше там. Усещах ноктите й, можех да я видя, но само с известно напрягане. Изглежда, птицата беше сменила заедно с мен реалността, озовавайки се в по-дълбоко равнище на Сумрака.
Ставаше все по-интересно!
— Дневен патрул — повтори девойката. — Алиса Доникова, Различна.
— Пьотър Нестеров, Различен — измърмори младежът.
— Някакви проблеми ли имате?
Девойката ме прониза с погледа, който е запазена марка на вещиците. С всяка изминала секунда тя ставаше все по-симпатична и съблазнителна. Естествено, аз бях защитен от пряко въздействие, невъзможно беше да ме омагьоса, но всичко това изглеждаше доста ефектно.
— Проблемите не са наши. Антон Городецки, вие осъществихте несанкциониран контакт с човек.
— Така ли? И какъв?
— Намеса от седма степен — неохотно призна вещицата. — Но фактът си е факт. При това вие го подтикнахте към Светлината.
— Ще пишем ли протокол? — изведнъж ситуацията ме развесели. Седмата степен е дреболия. Това е въздействие на границата между магията и обикновения разговор.
— Да.
— И какво ще напишем? Сътрудник на Нощния патрул, леко увеличил неприязънта към измамата у някакъв човек?
— Нарушавайки по този начин установения баланс — натърти вещерът.
— Нима? А къде е вредата за Мрака? Ако момъкът изведнъж спре да се занимава с дребни измами, животът му неминуемо ще се влоши. По-морален, но по-нещастен. Съгласно коментарите към споразумението за баланса на силите това не се смята за нарушаване.
— Софистика — подхвърли момичето. — Вие сте сътрудник на Патрула. Това, което е допустимо за обикновен Различен, е недопустимо за вас.
Права беше. Дребно нарушение и все пак…
— Той ми пречеше. При провеждане на разследване имам право на магическа намеса.
— На работа ли сте, Антоне?
— Да.
— А защо през деня?
— Имам особена задача. Можете да направите запитване до ръководството. По-точно, вашето ръководство може да направи запитване.
Вещицата и вещерът се спогледаха. Колкото и да бяха противоположни целите и моралът ни, налагаше се офисите ни да си сътрудничат.
А ако трябва да бъда честен, никой не обичаше да намесва началството.
— Да допуснем — неохотно се съгласи вещицата. — Антоне, можем да се ограничим с устна забележка.
Огледах се. Наоколо, в сивата мъгла, бавно се движеха хора. Обикновени, неспособни да излязат от своя свят. Ние бяхме Различни и, въпреки че аз съм на страната на Светлината, а моите събеседници — на страната на Мрака, имам с тях много повече общи неща, отколкото с когото и да било от обикновените хора.
— Какви са условията?
Човек не бива да се заиграва с Мрака. Не бива да му се правят отстъпки. А още по-опасно е да се приемат подаръците му. Но правилата са създадени единствено, за да бъдат нарушавани.
— Никакви.
Виж ти!
Гледах Алиса, опитвайки се да открия уловката в думите й. Пьотър явно беше възмутен от поведението на партньорката си, той се нервираше, искаше му се да уличи последователя на Светлината в престъпление. Значи можех да го изключа от сметките.
Къде беше уловката?
— Това е неприемливо за мен — казах аз, с облекчение забелязвайки капана. — Алиса, благодаря за предложението за мирно решение. Мога да го приема, но обещавам в аналогична ситуация да ви опростя дребна магическа намеса, до седма степен включително.
— Добре, Различен — лесно се съгласи Алиса. Протегна ръка и аз неволно я стиснах. — Личното споразумение е сключено.
Совата на рамото ми размаха криле. Право в ухото ме удари яростен крясък. И след миг птицата се материализира в света на Сумрака.
Алиса отстъпи крачка назад, зениците й стремително се разшириха във вертикални резки. Момъкът-вещер зае отбранителна поза.
— Споразумението е сключено! — упорито повтори вещицата.
Какво ставаше?