Някои кимнаха, други се усмихнаха. Но разбрах, че на хората сега не им е до мен. Борис Игнатиевич с жест ми нареди да се приближа, след което продължи речта си, очевидно прекъсната при моята поява:
— …не е в техните интереси. И това е радващо. Няма да ни бъде оказана никаква помощ… което е чудесно и прекрасно…
Ясно. Ставаше въпрос за Дневния патрул.
— Можем да търсим девойката безпрепятствено. Данила и Фарид вече са близо до успеха. Предполагам, че остават още пет-шест минути… Но все пак ни е даден ултиматум.
Срещнах погледа на Тигърчето. Ох, усмивката й не беше хубава… Да, нейната. Тигърчето е девойка, но прякорът Тигрица категорично не й подхожда.
Нашите оперативни работници не обичат думата „ултиматум“!
— Черният маг не е наш. — Шефът обходи с отегчен поглед всички събрали се. — Ясно ли е? Ще ни се наложи да го намерим, за да обезвредим фунията. Но после ще трябва да го предадем на Тъмните.
— Ще им го предадем ли? — с любопитство уточни Иля.
Шефът се замисли за секунда.
— Да, уточнението е необходимо. Няма да го унищожим и няма да попречим на общуването му с Тъмните. Доколкото разбрах, те също не го познават.
Лицата на оперативните работници моментално се вкиснаха. Всеки нов Тъмен маг на тяхната територия означаваше допълнителни главоболия. Дори и да е регистриран и да се придържа към договора. А когато е с такава сила…
— Бих предпочела друго развитие на ситуацията — меко каза Тигърчето. — Борис Игнатиевич, в процеса на работа могат да възникнат независещи от нас ситуации…
— Страхувам се, че е невъзможно да допуснем подобни ситуации — отсече шефът. Той винаги бе симпатизирал на Тигърчето, без да го подчертава. Но девойката веднага посърна.
И аз бих посърнал.
— Общо взето, това е всичко… — шефът ме погледна. — Добре че дойде, Антоне. Исках да кажа нещо именно пред тебе…
Неволно застанах нащрек.
— Вчера ти действа грамотно. Да, наистина, възложих ти търсенето на вампирите само с цел проверка. И то не само на оперативните качества… Ти вече отдавна се намираш в сложна ситуация, Антоне. За теб е много по-трудно да убиеш вампир, отколкото за всеки друг от нас.
— Напразно мислите така, шефе — казах аз.
— Радвам се, че съм сгрешил. Приеми благодарностите на целия Нощен патрул. Ти унищожи един вампир, регистрира следата от вампирката. И то доста ясна следа. Все така не ти достига опит за участие в издирване. Но умееш да фиксираш информацията. Също и с онова момиче. Ситуацията беше крайно нестандартна, но ти избра хуманно решение… и по този начин спечели време. И отпечатъкът на аурата беше великолепен. Още в първата минута разбрах къде трябва да я търсим.
В този момент сякаш нещо ме прониза. Никой не се усмихваше, не се подхилваше, не гледаше подигравателно. И все пак се почувствах така, сякаш са ме наплюли. Бялата сова, която никой не виждаше, потрепна върху рамото ми. Вдишах въздуха на Сумрака — студен, безвкусен, един такъв никакъв въздух. Попитах:
— Борис Игнатиевич, каква беше причината за изпращането ми на околовръстната линия? След като знаехте правилния район?
— Можеше да съм сгрешил — отвърна шефът с нотка на учудване. — Ето пак… разбери, че когато участваш в издирване, не бива да се доверяваш и на най-авторитетното мнение на висшестоящ. И сам воинът е воин, когато знае, че е сам.
— Но аз не бях сам — изрекох тихо. — И тази задача е крайно важна за моята партньорка, вие го знаете по-добре от мен. Като ни изпратихте да проверяваме райони, в които очевидно не можехме да намерим нищо, вие я лишихте от шанса да се реабилитира.
Лицето на шефа винаги е каменно, не можеш да разбереш какво чувства, освен ако той сам не пожелае.
И все пак ми се струваше, че съм попаднал в целта.
— Засега още не сте приключили с изпълнението на задачата си — отвърна той. — Антоне, Олга… все още остава вампирката, която трябва да се обезвреди. Тук никой няма право да ни пречи: тя е нарушила договора. Остава и момчето, проявило ненормална устойчивост към магии. То трябва да бъде намерено и привлечено на страната на Светлината. Действайте.
— А онази девойка?
— Вече е локализирана. Сега специалистите ще опитат да неутрализират фунията. Ако нищо не излезе — а точно това ще стане — ще трябва да изясним кой е направил проклятието. Игнат, това е работа за теб!
Обърнах се — наистина, Игнат вече беше тук. Висок, снажен красавец-блондин с фигура на Аполон и лице на кинозвезда. Придвижваше се безшумно, макар че в обикновената реалност това не го спасяваше от нежеланото внимание на женския пол.
Абсолютно нежеланото внимание.
— Това не е моят профил — мрачно каза Игнат. — Не е най-приятната ориентация за мен!