— Изгори! — наредих аз.
Не обичам паразитите. Дори когато не причиняват особена вреда, а само пият чуждите емоции. Предположението, че големите колонии от син мъх са способни да влияят на човешката психика, предизвиквайки ту депресия, ту неконтролируема радост, така и не беше доказано от никого. Но аз винаги предпочитам да се презастраховам.
— Изгори! — повторих аз, пращайки малко сила в дланта си.
Пламъкът, прозрачен и горещ, обхвана омотания сплъстен мъх. След миг целият вход пламтеше. Отстъпих към асансьора, натиснах копчето, влязох в кабината. Там беше по-чисто.
— Девети етаж — подсказа ми Олга. — Защо си хабиш силите?
— Дребна работа…
— Може да ти потрябва всичко, което имаш. До последната капчица.
Премълчах. Асансьорът бавно пълзеше нагоре — сумрачният асансьор, двойник на обикновения, който продължаваше да си стои на първия етаж.
— Ти си знаеш — реши Олга. — Младост… безкомпромисност…
Вратите се плъзнаха встрани. Огънят вече беше преминал през деветия етаж — синият мъх гори като барут. Беше топло, значително по-топло, отколкото е обикновено в Сумрака. Леко миришеше на изгоряло.
— Ето тази врата… — каза Олга.
— Виждам.
Наистина почувствах аурата на момчето зад вратата. Той дори не беше рискувал да излезе днес от къщи. Прекрасно. Козлето е завързано със здраво въже, остава да дочакаме тигъра.
— Май ще вляза — реших аз. И побутнах вратата.
Тя не се отваряше.
Не може да бъде!
В реалността вратите могат да бъдат заключени с всичките си ключалки. Сумракът си има свои закони. Само вампирите се нуждаят от покана, за да влязат в чужда къща, това е цената, която трябва да платят за прекалената си сила и гастрономическия подход към хората.
За да затвориш врата в Сумрака, трябва поне да можеш да влизаш в него.
— Страхът — каза Олга. — Вчера момчето е било ужасено. И току-що е било в сумрачния свят. Затворило е вратата след себе си… и без да забележи, го е направило едновременно в двата свята.
— И какво да правя?
— Влез по-надълбоко. Ела с мен.
Погледнах към рамото си — нямаше никой. Да извикаш Сумрака, когато се намираш в Сумрака, не е лесна работа. Вдигах сянката си от пода няколко пъти, преди тя да придобие обем и да започне да се поклаща срещу мен.
— Хайде, давай, справяш се — шепнеше Олга.
Влязох в сянката и сумракът се сгъсти. Пространството се изпълни с гъста мъгла. Цветовете съвсем изчезнаха. От звуците остана само биенето на сърцето ми, тежко и бавно, тътнещо — сякаш удряха барабан на дъното на планинско дефиле. И свистеше вятър — въздухът сам се вмъкваше в белите дробове, бавно издувайки бронхите. Върху рамото ми се появи бялата сова.
— Няма да издържа дълго тук — прошепнах, отваряйки вратата. На това равнище тя не беше заключена.
Под краката ми пробяга тъмносива котка. За котките не съществува обикновен свят и сумрак, те живеят едновременно във всички светове. Колко е хубаво, че нямат истински разум.
— Пис-пис-пис — прошепнах аз. — Не се бой, коте…
По-скоро за да изпробвам собствените си сили, аз заключих вратата след себе си. Ето така, момченце, сега си защитен малко по-добре. Но ще ти помогне ли това, когато чуеш Зова?
— Излизай — каза Олга. — Много бързо губиш сили. На това равнище на Сумрака е трудно дори за опитен маг. Може би и аз ще изляза по-горе.
Излязох с облекчение. Да, аз не бях оперативен работник, умеещ да се разхожда из всичките три слоя на Сумрака. Общо взето нямах и нужда от това.
Светът стана малко по-ярък. Огледах се — апартаментът беше уютен и рожбите на сумрачния свят не му бяха повлияли особено. Няколко ивици син мъх до вратата… нищо страшно, сами ще издъхнат, след като колонията е унищожена. Появиха се и звуци — изглежда, от кухнята. Надникнах там.
Момчето стоеше до масата, ядеше чесън и на всяка хапка отпиваше по глътка горещ чай.
— Светлина и Мрак… — прошепнах аз.
Сега хлапето изглеждаше още по-малко и беззащитно от предния ден. Слабо, недобре сложено, макар и да не можеше да се нарече хилаво — явно се занимаваше със спорт. Носеше избелели небесносини дънки и синя тениска.
— Горкичкият — казах аз.
— Много трогателно — съгласи се Олга. — Да се пусне слух за магичните свойства на чесъна беше удачен ход от страна на вампирите. Разправят, че самият Брам Стокър го е измислил…
Момчето изплю върху дланта си сдъвканата каша и започна да втрива във врата си чесновото пюре.
— Чесънът е полезно нещо — казах аз.
— Да. И предпазва. От вирусите на грипа — добави Олга. — Ох! Колко лесно умира истината, колко жизнена е лъжата… Но момчето наистина е силно. На Нощния патрул няма да му е излишен нов оперативен работник.