Сумрачната кома е болест на новаците. Почти бях забравил за нея — не ми се беше налагало да работя с млади Различни.
— Егор! — хвърлих се към него, разтърсих го, хванах го под мишниците. Той беше лек, съвсем лек — в сумрачния свят се променя не само ходът на времето. — Събуди се!
Той не реагираше. Момчето самичко беше направило това, за което на други са им необходими месеци тренировки — бе влязло в Сумрака. А сумрачният свят обожава изпиването на силите.
— Измъквай го! — пое командването Олга. — Измъквай го, по-живо! Няма да се събуди сам!
И това беше най-трудно от всичко. Минавал съм курсове за спешна помощ, но все още не ми се беше налагало да измъквам никого от Сумрака.
— Егор, ела на себе си! — потупах го по бузите. Отначало слабо, после преминах на тежки шамари. — Е, какво, хлапе? Ти влизаш в сумрачния свят! Събуди се!
Той ставаше все по-лек и по-лек, изтъняваше в ръцете ми. Сумракът пиеше живота му, извличаше последните му сили. Сумракът променяше теглото му, превръщаше го в свой обитател. Какви ги забърках!
— Затвори се! — гласът на Олга беше студен, отрезвяващ. — Затвори се заедно с него… патрулен!
Обикновено създавам сфера за повече от минута. Този път се справих за пет секунди. Избухване на болка — сякаш в главата ми се бе взривил малък снаряд. Отметнах глава назад, когато сферата на отрицанието излезе от тялото ми и ме обгърна със сапунен мехур в цветовете на дъгата. Мехурът растеше, издуваше се, неохотно побирайки в себе си и мен, и момчето.
— Това е всичко, сега задръж. С нищо не мога да ти помогна, Антоне. Задръж сферата!
Олга не беше права. Тя ми помагаше дори само със съветите си. Навярно и аз самият щях да се сетя да създам сфера, но бих изгубил още няколко скъпоценни секунди.
Наоколо започна да светлее. Сумракът все още пиеше силите ни, моите — с усилие, на момчето — с лекота, но сега разполагаше само с няколко кубични метра пространство. Тук не съществуваха обичайните физични закони, но имаше техни аналози. В момента в сферата се създаваше равновесие между нашите живи тела и Сумрака.
Или сумракът щеше да се разтвори и да пусне плячката си, или момчето щеше да се превърне в обитател на сумрачния свят. За постоянно. Това се случва с маговете, отдали всичките си сили — по непредпазливост или по необходимост. Или с новаците, които не умеят да се защитават както трябва от Сумрака и му дават повече, отколкото е необходимо.
Погледнах Егор: лицето му посивяваше пред очите ми. Той си отиваше в безкрайните простори на света на сенките.
Прехвърлих момчето върху дясната си ръка, а с лявата извадих от джоба си сгъваемото ножче. Отворих със зъби острието.
— Това е опасно — предупреди Олга.
Не отговорих. Просто се порязах по китката.
Когато кръвта шурна, сумракът засъска като нагорещен тиган. Притъмня ми пред очите. Работата не беше в загубата на кръв, заедно с нея си отиваше и самият живот. Бях разрушил своята собствена защита от Сумрака.
Затова пък той получи такава порция енергия, каквато не беше в състояние да погълне.
Светът стана по-светъл, сянката ми скочи на пода и аз прекрачих през нея. Дъгоцветната ципа на сферата на отрицание се пукна, пускайки ни в обикновения свят.
ГЛАВА 5
Кръвта шуртеше на тънка струя върху мокета. Момчето, оклюмало в ръцете ми, още беше в безсъзнание, но лицето му беше започнало да поруменява. Котаракът в съседната стая виеше, сякаш го колеха.
Сложих Егор на дивана. Седнах до него. Помолих:
— Олга, бинт…
Совата се хвърли от рамото ми и се понесе към кухнята с пълна скорост. Очевидно в движение влезе в Сумрака, защото се върна само след няколко секунди с бинт в човката.
Егор отвори очи точно в мига, в който взех бинта от совата и се захванах да превързвам ръката си. Попита:
— Кой е това?
— Сова. Не я ли виждаш?
— Какво се случи с мен? — попита той. Гласът му почти не трепереше.
— Изгуби съзнание.
— Защо? — погледът му изплашено пробяга през следите кръв върху пода и по дрехите ми. Самия него някак бях успял да не изцапам.
— Кръвта е моя — обясних аз. — Порязах се случайно. Егор, в Сумрака трябва да се влиза внимателно. Това е чужда среда, дори за нас, Различните. Когато се намираме в сумрачния свят, ние сме принудени постоянно да изразходваме сили, за да го подхранваме с жива енергия. По малко. А ако процесът не се контролира, сумракът изсмуква от теб всичко живо. Нищо не може да се направи, това е цената.
— И аз съм заплатил повече, отколкото е трябвало?
— Повече, отколкото имаше. И едва не остана в сумрачния свят завинаги. Това не е смърт, но може би е по-лошо и от смъртта.