Егор мълчеше.
— Сумракът променя влезлия в него. Това е различен свят и той прави от хората Различни. А какъв точно ще станеш, зависи само от теб. Сумракът е бурна река, която тече едновременно във всички посоки. Реши какъв искаш да станеш в сумрачния свят. Но решавай бързо, защото не разполагаш с чак толкова много време.
Сега вече момчето ме разбра. Зениците му се свиха, кожата му леко побледня. Добра реакция на стреса, наистина е подходящ за оперативен работник…
— Какъв мога да стана?
— Какъвто искаш. Ти още не си се определил. И знаеш ли кой избор лежи в основата? Доброто и Злото. Светлината и Мрака.
— И ти си добър?
— Преди всичко, аз съм Различен. Доброто и Злото се различават в отношението към обикновените хора. Ако избереш Светлината, ти няма да използваш способностите си за лична изгода. Ако избереш Мрака, това ще стане нормално за теб. Но дори черният маг е способен да изцелява болните и да намира безследно изчезналите. А белият маг може да отказва помощ на нуждаещите се.
— Тогава не разбирам — каква е разликата?
— Ще разбереш. Ще разбереш, когато застанеш от едната или от другата страна.
— Никъде няма да заставам!
— Късно е, Егор. Ти си бил в Сумрака и вече се променяш. Още някой и друг ден — и изборът ще бъде направен.
— Ако ти си избрал Светлината… — Егор стана, наля си още чай. Забелязах, че за пръв път се обърна с гръб към мен, без да се страхува. — Тогава какъв си? Маг?
— Ученик на маг. Работя в офиса на Нощния патрул. Това също е необходимо.
— А какво можеш да правиш? Покажи, искам да проверя!
Ето, всичко е като по учебник. Той беше в Сумрака, но това не го бе убедило. Дребните циркаджийски фокуси са значително по-впечатляващи.
— Гледай.
Протегнах ръката си към него. Егор се спря, опитвайки се да разбере какво се случва. После погледна чашата си.
От чая вече не излизаше пара. Чаят кристализираше, превръщайки се в цилиндър от мътнокафяв лед със замръзнали листенца.
— Леле — каза момчето.
Термодинамиката е най-лесната част от управлението на материята. Позволих на брауновото движение да се възобнови и ледът закипя. Егор извика и изпусна чашата.
— Извинявай.
Скочих и взех парцала от мивката. Приседнах и се заех да трия локвата от мокета.
— От магията могат да се очакват само неприятности — каза момчето. — Жалко за чашата.
— Момент.
Сянката ми скочи срещу мен, аз влязох в Сумрака и огледах парчетата. Те още помнеха цялото и на чашата изобщо не й беше съдено да се разбие толкова бързо.
Без да излизам от Сумрака, загребах с ръка купчината парчета. Няколко от най-малките, отлетели под печката, охотно се претърколиха към дланта ми.
Излязох от Сумрака и сложих бялата чаша върху масата.
— Само че трябва пак да си налееш чай.
— Яко! — Изглежда, този малък фокус впечатли силно момчето. — А с всяка вещ ли може да се направи същото?
— Почти с всяка. Стига да е вещ.
— Антоне… а ако нещо се е разбило преди седмица?
Неволно се усмихнах.
— Не. Извинявай, но вече е прекалено късно. Сумракът дава шанс, но той трябва да се използва бързо, много бързо.
Егор се навъси. Интересно, какво ли бе счупил преди седмица?
— Сега вярваш ли ми?
— Това магия ли е?
— Да. Най-примитивна. Почти не е необходимо човек да се учи на нея.
Навярно не трябваше да казвам това. В очите на момчето проблеснаха огънчета. Той вече оценяваше перспективите си. Изгодата.
Светлина и Мрак…
— А опитният маг сигурно може да прави и други неща?
— Дори и аз мога.
— А да управлявате хората? Светлина и Мрак…
— Да — казах аз. — Да, можем.
— И правите ли го? А защо терористите отвличат заложници? Нали можете незабележимо да се промъкнете през Сумрака и да ги застреляте? Или да ги накарате да се застрелят! А защо хората умират от болести? Нали маговете могат да лекуват, вие самият го казахте!
— Това ще бъде Добро — казах аз.
— Разбира се! Та нали сте Светли магове!
— Ако ние извършим каквото и да е Добро, Тъмните магове получават правото да отговорят със Зло.
Егор ме изгледа смаяно. Прекалено много му се беше събрало през последното денонощие. Но се справяше добре.
— За съжаление, Егор, Злото е по-силно по своята природа. Злото е деструктивно. То разрушава значително по-лесно, отколкото Доброто съзидава.
— А какво правите вие в такъв случай? Този ваш Нощен патрул… С Тъмните магове ли воювате?
Не биваше да отговарям. Разбирах това със същата убийствена яснота, с която съзнавах, че изобщо не трябваше да се разкривам пред момчето. Трябваше да го приспя. Да се скрия по-надълбоко в Сумрака. Но да не давам абсолютно никакви обяснения!