— Олга, информацията за момичето. Цялата.
— Светлана Назарова. На двайсет и пет години. Лекар-терапевт, работи в седемнайсета поликлиника. Не е попадала в полезрението на Нощния патрул. Не е попадала в полезрението на Дневния патрул. Не са открити магически способности. Родителите й и по-малкият й брат живеят в Братеево, контактите с тях са епизодични, предимно по телефона. Четири приятелки, проверяват се, засега всичко е чисто. Отношенията с околните са спокойни, не е забелязана внезапна омраза.
— Лекар — замислено казах аз. — Олга, а това не е ли нишка? Някакъв старец или старица… недоволни от лечението. В последните години от живота обикновено се наблюдава изблик на латентните магически способности…
— Проверява се — отвърна Олга. — Засега няма такива данни.
Естествено. Глупаво е да се увличам в догадки, с момичето половин ден са се занимавали по-умни хора от мен.
— Нещо друго?
— Кръвната й група е нулева. Няма сериозни заболявания, от време на време бодежи в сърдечната област. Първи сексуален контакт — на седемнайсетгодишна възраст, със свой връстник, от любопитство. Била е омъжена за четири месеца, вече две години, откакто е разведена, отношенията й с бившия й съпруг са останали нормални. Няма деца.
— Някакви способности у мъжа й?
— Нулеви. У неговата нова жена — също. Първото, което беше проверено.
— Врагове?
— Две недоброжелателки в работата. Двама отхвърлени поклонници на работното място. Приятел от училище преди половин година се е опитал да получи фалшив болничен лист.
— И?
— Отказала му е.
— Виж ти. А те как са с магията?
— На практика — никак. Равнище на недоброжелателност — битова. Магическите способности са слаби при всички. Не са способни на такъв вихър.
— Смъртни случаи при пациентите? В последно време?
— Не е имало.
— Тогава откъде се е взело проклятието? — попитах риторично. Да, сега беше ясно защо Патрулът е попаднал в задънена улица. Светлана се бе оказала просто добро дете. Петима врагове за двайсет и пет години — само можеше да се гордее с това.
Олга премълча.
— Трябва да тръгвам — казах аз. Обърнах се към прозореца, където се виждаха силуетите на момчетата. Някой от охраната ми махна с ръка. — Оля, а как е протекла работата на Игнат?
— Стандартно. Запознанство на улицата, във вариант „неуверен интелектуалец“. Кафе в бара. Разговори. Равнището на симпатия в обекта се повишило бързо, Игнат преминал към форсиране на запознанството. Купил шампанско и ликьор, дошли тук.
— По-нататък?
— Вихърът започнал да расте.
— Какъв бил поводът?
— Никакъв. Игнат й харесал, нещо повече — тя започнала да изпитва силно влечение. Но в този момент фунията увеличила размера си, катастрофално бързо. Игнат сменил три стила на поведение, получил еднозначно предложение да остане за през нощта, след което фунията преминала в стадии експлозивен растеж. Отзовали го и фунията се стабилизирала.
— Как са го отзовали?
Вече бях премръзнал и усещах противна влага в обувките си. Още не бях готов да действам.
— „Болна майка“. Позвъняване по клетъчния телефон, разговор, извинения, обещание да позвъни утре. Всичко е станало чисто, в обекта не са се появили подозрения.
— И фунията се е стабилизирала?
Олга помълча — очевидно се свързваше с аналитиците.
— Дори мъничко спаднала. С три сантиметра. Но това може и да е обичайният откат след прекратяването на подхранването.
Във всичко това имаше нещо. Само дето никак не можех да формулирам смътните си подозрения.
— Къде е нейният район, Олга?
— Тук, наоколо. Включително и самата тази сграда. При нея често идват болни.
— Прекрасно. Тогава ще отида като пациент.
— Трябва ли ти помощ при внушаването на лъжлива памет?
— Ще се справя.
— Шефът одобрява — отвърна Олга след кратка пауза. — Действай. Легендата ти е: Антон Городецки, програмист, неженен, под наблюдение от три години, диагноза — язва на стомаха, живущ в същия този блок, апартамент шейсет и четири. Той в момента е празен, в случай на необходимост ще осигурим тила.
— С три години няма да се справя — признах си аз. — Максимум една.
— Добре.
Погледнах Олга, и тя — мен, със своя немигащ птичи поглед, в който все пак имаше нещо от онази покрита със сажди аристократична жена, с която пих коняк в кухнята ми.
— Успех — каза Олга. — Опитай се да намалиш фунията. Поне с десетина метра… тогава ще рискувам.