— Тя е наша! — каза Завулон.
— Не — поклатих глава аз. — Няма да има никакъв пробив на инферното. Майка й ще се оправи. Сега ще отида при Светлана… и ще й разкажа всичко. Момичето ще се присъедини към Нощния патрул. Завулон, вие загубихте. Въпреки всичко — загубихте.
Разхвърляните из покрива парчета от дрехи запълзяха към Тъмния маг, съединиха се, подскочиха и го облякоха — него, тъжния, обаятелен, изпълнен с цялата скръб на света.
— Никой от вас няма да си тръгне оттук — каза Завулон. Зад гърба му започна да се вие на кълба Мракът, сякаш се разперваха две огромни черни криле.
Иля отново се засмя.
— Аз съм по-силен от всички вас — Завулон погледна косо Иля. — Силите, които си взел назаем, не са безгранични. Вие ще останете завинаги тук, в Сумрака, по-дълбоко, отколкото някога сте смеели да надникнете…
Семьон въздъхна и каза:
— Антоне, той все още не е разбрал.
Обърнах се и попитах:
— Борис Игнатиевич, нали вече няма смисъл от маскарада?
Младият нагличък оперативен работник сви рамене:
— Естествено, Антошка. Но толкова рядко имам възможност да наблюдавам шефа на Дневния патрул в действие… извини стария човек. Надявам се, че и на Иля му е било толкова интересно в моя облик…
Борис Игнатиевич придоби предишния си облик. Внезапно, без никакви театрални междинни метаморфози и светлинни ефекти. Той беше с халата и шапчицата си, само на краката си носеше меки кожени ботуши, а върху тях — галоши.
Беше приятно да се наблюдава лицето на Завулон.
Тъмните криле не бяха изчезнали, но престанаха да растат, само изпляскаха неуверено, сякаш магът се опитваше да излети, но не се решаваше.
— Отменяй операцията, Завулоне — каза шефът. — Ако се разкарате незабавно оттук и от дома на Светлана, няма да подаваме официален протест.
Тъмният маг не се поколеба:
— Тръгваме си.
Шефът кимна, сякаш не бе и очаквал друг отговор. Можеше да се предположи… Но отпусна жезъла и бариерата между мен и Завулон изчезна.
— Ще запомня твоята роля в тази история… — незабавно прошепна Тъмния маг. — Завинаги.
— Запомни я — съгласих се аз. — Това е полезно.
Завулон събра ръце, могъщите криле изплющяха в такт, и той изчезна. Но миг преди това погледна към вещицата и тя кимна.
Ох, как не ми хареса това. Плюнката подире ти не е смъртоносна, но винаги е неприятна.
С леко танцуваща походка, която изобщо не подхождаше на окървавеното лице и изкълчената, безсилно увиснала лява ръка, Алиса се приближи към мен.
— Ти също трябва да си тръгнеш — каза шефът.
— Разбира се, с огромно удоволствие! — отвърна вещицата. — Но преди това имам мъничко… съвсем мъничко право на нещо. Нали, Антоне?
— Да — прошепнах аз. — Въздействие от седма степен.
Към кого щеше да бъде насочен ударът? Към шефа — смехотворно. Тигърчето, Мечката, Семьон… глупости. Егор? А какво можеше да му внуши с намеса на най-слабото равнище?
— Открий се — каза вещицата. — Открий се пред мен, Антоне. Намеса от седма степен. Шефът на Нощния патрул е свидетел: няма да премина границата.
Семьон изстена, стискайки до болка рамото ми.
— Тя има право — казах аз. — Борис Игнатиевич…
— Постъпи както искаш — тихо отвърна шефът. — Аз наблюдавам.
Въздъхнах, разкривайки се пред вещицата. Нищо нямаше да успее да ми направи! Нищо! Никога нямаше да ме обърне на страната на Мрака с намеса от седма степен! Това просто бе смешно!
— Антоне — изрече меко вещицата, — кажи на шефа си това, което искаше да кажеш. Кажи истината. Постъпи честно и правилно. Така, както си длъжен да постъпиш.
— Минимално въздействие… — потвърди шефът. Ако в гласа му имаше болка, тя беше толкова дълбоко, че беше извън възможностите ми да я доловя.
— Многоходова комбинация — казах аз, гледайки Борис Игнатиевич. — Двустранна. Дневният патрул жертва своите пешки. Нощният патрул — своите. Заради великата цел. За да привлече на своя страна вълшебница с огромна, небивала сила. Може да загине млад вампир, на когото толкова му се иска да обича. В Сумрака може да загине момче със слаби способности на Различен. Могат да пострадат собствените им сътрудници. Но има цел, която оправдава средствата. Двама велики магове, които от стотици години се борят един срещу друг, подхващат поредната си малка война. И на Светлия маг в този случай му е по-трудно… той залага всичко. И загубата за него е не просто неприятност, тя е крачка в Сумрака, във Вечния Сумрак. Но все пак той залага всички. И своите, и чуждите. Така ли е, Борис Игнатиевич?