— И по такъв начин напълно покрихме текущите разходи, няма никаква необходимост да прибягваме до… ъ-ъъ… нестандартните начини за финансова дейност. Ако събранието подкрепи предложенията ми, можем донякъде да увеличим благосъстоянието на сътрудниците ни, на първо място — на оперативните работници, разбира се. Разплащанията по временна нетрудоспособност, пенсиите на семействата на загиналите също се нуждаят от… ъъъ… известно увеличение. И ние можем да си го позволим…
Смешно е, че магове, които могат да превръщат оловото в злато, въглищата — в диаманти, а нарязаната хартия — в шумолящи банкноти, се занимават с финансови операции. Но всъщност това е удобно по две причини. Първо — дава работа на онези от Различните, чиито способности са твърде малки, за да си изкарват прехраната с тях. И второ — рискът да се наруши равновесието на силите е по-малък.
При моята поява Борис Игнатиевич кимна и каза:
— Благодаря, Виталий. Мисля, че ситуацията е ясна, нямам никакви упреци към вашата дейност. Ще гласуваме ли? Благодаря. А сега, след като вече всички сме налице…
Съпроводен от зоркия поглед на шефа, аз се добрах до свободно кресло и седнах.
— Можем да преминем към основния въпрос.
Оказалият се до мен Семьон наведе глава и прошепна:
— Основният въпрос е плащанията на партийна вноска за март…
Не можах да се сдържа и се усмихнах. Понякога в Борис Игнатиевич наистина се пробуждаше старият партиен функционер. Мен това ме смущаваше значително по-малко от маниера му на поведение на средновековен инквизитор или на генерал в оставка, но може и да не бях прав.
— Основният въпрос е протестът на Дневния патрул, получен от мен преди два часа — каза шефът.
Не разбрах веднага за какво става въпрос. Дневният патрул постоянно заставаше на пътя на Нощния патрул, обратното също бе в сила. Протестите бяха ежедневно явление, понякога всичко се решаваше на равнище регионални отдели, а понякога — и на трибунала в Берн…
После осъзнах, че протест, заради който е свикано разширено събрание на Патрула, не може да е обикновен.
— Същността на протеста… — шефът се почеса в основата на носа. — Същността на протеста е следната… Тази сутрин в района на кръстовище „Столешников“ е била убита жена от Тъмните. Ето кратко описание на случилото се.
Върху коленете ми изпляскаха два листа, отпечатани на принтер. Всички останали получиха същите подаръци. Прегледах набързо текста:
„Галина Рогова, двайсет и четири годишна… Инициирана на седемгодишна възраст, семейството й не принадлежи към Различните. Възпитавана под ръководството на Тъмни… Наставница — Ана Черногорова, маг от четвърта степен… На осемгодишна възраст Галина Рогова е определена като върколак-пантера. Способности — средни…“
Изучавах досието с намръщена физиономия. Макар че по принцип нямаше за какво да се мръщя. Рогова беше Тъмна, но не работеше в Дневния патрул. Спазвала клаузите на Договора. Не бе ловувала хора. Абсолютно никога. Не бе използвала дори двата лиценза, предоставени й при навършване на пълнолетието и след сватбата. С помощта на магията е добила високо положение в строителната корпорация „Топла къща“, омъжила се за заместник-директора. Едно дете, момче… не са забелязани способности на Различен. Няколко пъти е използвала способностите си на Различна за самозащита, веднъж е убила нападателя. Но дори тогава не си е позволила людоедство…
— Да имаше повече такива върколаци, а? — подхвърли Семьон. Обърна страницата и изхъмка. Заинтригуван, аз също погледнах в края на документа.
Така. Протоколът от огледа на трупа. Разрез на блузата и на сакото… вероятно удар с тънък кинжал. Раната е била затворена с магия, естествено, не може да се убие върколак с обикновено желязо… Кое беше учудило Семьон?
Ето кое!
Върху тялото не бяха открити видими рани. Никакви. Причина за смъртта — пълна загуба на жизнената енергия.
— Майсторска работа — каза Семьон. — Спомням си, че по време на гражданската война ме пратиха да хвана върколак-тигър. А той, гадината, беше от чекистите на Дзержински, при това не от най-ниските чинове…
— Запознахте ли се с данните? — попита шефът.
— Може ли един въпрос? — от другия край на залата се вдигна тънка ръка. Почти всички започнаха да се усмихват.
— Питай, Юля — кимна шефът.
Най-младата сътрудничка на Патрула се изправи и неуверено оправи косата си. Добро момиче, малко инфантилно, наистина. Но не я бяха взели напразно в аналитичния отдел.
— Борис Игнатиевич, както разбирам, осъществено е магическо въздействие от втора степен. Или първа?