— Брин, Защо си тук? Какво търсиш? Не го намери снощи…
— Снощи!? — прекъсна го тя тревожно, шепнешком.
— О, я стига, защо не престанеш? Да, снощи. Повярвай ми, миличка, познавам, когато къщата ми е претършувана.
— Не съм била аз…
— Шшшт!
Сега вече и тя чу.
Някой се движеше… тършуваше из всекидневната. Той се надигна, но спря, след като и двамата дочуха скърцането на най-долното стъпало.
Рязко, но безшумно той се размърда, скръсти ръце, сграбчи отдолу полото си и бързо го изхлузи. Гърдите му широки, изпъкнали над стегнатия му корем, блеснаха като бронз на лунната светлина.
— Съблечи си пуловера! — изсъска й той, изтърколи се настрани и издърпа завивките откъм своята половина на леглото.
— Няма!
— Ще го съблечеш — бързо! — прошепна той и безцеремонно притегли съпротивляващото й се тяло към себе си, за да може да издърпа другата половина на завивките и да покрие и двамата. — По дяволите! — Гласът му беше беззвучен като въздуха, но тя чу ядосаният, предупреждаващ тембър. — Никой няма да повярва, че спим дълбоко след бурна любов, ако си облечена! Това е твоята игра, в която ти ме увлече, скъпа, не моята. И сега щеш, не щеш, ще играеш по моите правила!
Тя се поколеба, но широките му длани, с дълги и силни пръсти бяха отгоре й и дърпаха това, което беше останало от пуловера й.
— Спри! — промълви тя. Бързо захвърли дрехата и се мушна под завивките, сърцето й препускаше лудешки.
— Сутиена — също! — процеди той. — Какво ти става? Никога ли не си лягала с мъж?
Тя се тресеше от обида и унижение, но усети, че той знаеше какво прави. Ръцете й трепереха ужасно и не можеше да го разкопчае. Той докосна гърба й, тръпки, едновременно хладни и парещи пропълзяха по гърба й. Кукичката отстъпи на обиграния му палец, тя сграбчи отпред дантелената дреха и я шмугна под завивките, преди той да успее.
Не помогна много. Тя почти извика, когато усети ръката му около себе си, дланта му удобно се разположи на ребрата й, разперените му пръсти я загъделичкаха по извивката под гърдата й. Той я придърпа по-близо, извитият й гръб се прилепи до пламналите му гърди, дългите му крака интимно обгърнаха нейните. Усещаше дъха му във врата, в ухото си…
Погледнато отстрани спокойно можеха да минат за току-що любили се двама души. Удобно заспали, интимно като любовници…
Но тя знаеше, че той съвсем не спеше, че съвсем не се чувстваше удобно и спокойно. Жизнеността и горещината, която той излъчваше, я заливаха. Знаеше, че ушите му са наострени, за да уловят и най-слабия звук, че цялото му същество е нащрек, че може за частица от секундата да скочи като пантера. Но и докато притихнали лежаха, тя усещаше гънките на мускулите му с безупречен тонус, вибриращата, присъщата му първобитна мъжка сила…
И беше изплашена. Изплашена от опасността, която беше предизвикала, от стъпките, които се приближаваха — бавно… толкова бавно и предпазливо… Нагоре по стълбите.
А отвъд този страх имаше нещо друго. Нещо, което постепенно я завладяваше. Въпреки всичко тя болезнено го усещаше. Пръстите, които докосваха голите й гърди, горещата мъжка плът, притисната така плътно в нейната. Чувстваше се уязвима, но и закриляна. Да му позволи да я докосва, да го допусне в себе си, би означавало да се остави изцяло да бъде завладяна от най-първичната стихия. Беше мъж, който е в състояние да покори жената и тялом и духом. Щеше да бъде изцяло негова. В замяна би й дал нещо старо като времето, силно и здраво като планините. Закрилническата си сила; шпагата си срещу света…
Ако я искаше.
Боеше се от него. Страхуваше се от самото начало. Усещаше, че ако се поддаде на най-малката слабост…
Стъпките се приближаваха. Ръката му се раздвижи, притисна я още по-плътно до себе си, пръстите му без предупреждение пропълзяха нагоре по гърдите й. Сластно чувство я прониза като светкавица, смеси се, присъедини се към парещия я като буен огън ужас…
— Затвори си очите!
Откъде знаеше, че те бяха широко отворени, втренчени в мрака?
Сигурна бе, че неговите са отворени. Но под тежките клепачи никой не би забелязал пронизващия лъч на потъмняло злато. Стъпките се спряха пред отворената врата. Тя затаи дъх, парализирана от ужас, че е наблюдавана и че самата тя нищо не можеше да види…
Пукот… Издайническа дъска поддаде. Злосторникът, вече доволен от местонахождението на обитателите на къщата, се обърна и се спусна надолу по стълбите.
Мъжът до нея светкавично се изправи и се втурна към вратата. Готов да нападне, изненадващо. Спусна се по стълбите.
— Какво, по дяволите, търсиш в къщата ми?
Изстрелът, кърваво червен и слънчево жълт, прогърмя в мрака — единственият отговор, който получи. Приклекна и чу как куршумът изсъска покрай ухото му, след това се заби в дървената рамка на вратата.