За първи път имаха възможност да бъдат сами. След Адам я посетиха Брайън и Кийт, за да се уверят, че е добре. Накрая пристигна една сестра и строго нареди на момчетата да си, тръгнат. Те тихо изроптаха, но Лий им обеща, че ще им даде да си поиграят с барабаните и пианото, след което Барбара и Гейл набързо успяха да ги отведат. Лий обеща на Брин, че Ендрю и Барбара ще прекарат нощта в неговата къща, както и че Гейл и съпругът й Фил също ще бъдат там. Следобеда Ендрю огледа мястото заедно с агент от една охранителна компания, и сега на всички врати и прозорци имаше датчици, които виеха мощно и незабавно алармираха полицейския участък. Очевидно Лий имаше намерение да остане цялата нощ в болницата и нямаше сила, която да го разубеди.
— Лий? — Брин тихо настоя, след като той не помръдна.
Той се отдалечи от стената, на която се беше облегнал, приближи се и седна отстрани на леглото, разсеяно взе ръката й в своята.
— Да — каза той, с поглед проследи пръстите си, които се движеха по бледосините линии на вените й. Погледът му срещна нейния. — Шепнещият се обади малко преди пътния патрул. Предупреди ни да не се обаждаме в полицията, след като Адам вече се е прибрал.
Брин тъжно се изсмя.
— Той не иска полицията да се намесва, но полицията се намесва, когато става дума за злополука от типа удряй и бягай!
Лий сви рамене и Брин с учудване установи, че той се колебае. Той винаги е знаел точно какво иска и как да постъпи, за да го получи.
— Признавам си, че исках да те убедя да се обадиш в полицията в момента, в който се прибереш и минеш през вратата. Но сега… сега не мисля, че е толкова страхотна идея.
— Мислиш, че просто бива да забравим всичко? — Не беше сигурна дали я изпълва надежда или гняв.
— Не — каза Лий, погледът му срещна нейния. — Не разбираш ли, Брин? Каквото и да стане, ще живееш в страх години наред. Този човек трябва да бъде заловен и задържан.
— Току-що спомена, че не трябва да се обаждаме в полицията!
— Засега. Също не знаем с какво точно си имаме работа. Мисля, че и полицията не знае. Трябва да видим какво има на снимките.
— Ох — измърмори Брин, хладни тръпки преминаха по гърба й. Но той имаше право. Адам не можа нищо да им каже.
— Започвам веднага щом изляза от тук — каза тя със сведен поглед, така че той да не разбере какво й струваха тези думи.
— Добре. И мисля, че знам откъде трябва да започнеш.
— От мотела „Сладки сънища“?
— Аха.
— Наистина не мога да повярвам, че Хамърфийлд би могъл…
Лий я прекъсна с въздишка:
— Брин, в живота има много неща, в които не е лесно да се повярва. Много мръсотия, която по-добре да не виждаме. Не искам да осъдя човека без съд, но той е най-вероятният ни заподозрян.
Брин се намръщи. Не беше много склонна да спори. Усмихна му се, решена да смени темата, тъй като от болницата нищо не можеше да направи.
— Не знаех, че имаш сестра.
— Всъщост две. Сали е няколко години по-голяма от мен; тя е майката — кърмилница на челядта. Веднага щом завърши право, се завърна в Блек Хилс и половината от живота си прекарва да защитава онеправданите, половината — да отглежда сюрия деца.
Брин се изсмя. Сега беше лесно. Адам се беше върнал.
— Колко?
— Пет.
— Значи това е сюрия. — Брин се поколеба за момент, чудеше се защо я обземат странни чувства към красивата блондинка, с която се запозна преди малко. — В Тахо ли живее сестра ти Гейл?
— Не — отговори Лий малко смутено и Брин беше сигурна, че има право; Гейл беше тук по някаква причина — причина, която може да не й хареса.
— Гейл живее в Ню Йорк — каза Лий. Прехапа долната си устна и небрежно сви рамене, след това нежно хвана ръката й и пак я погледна право в очите. — Брин, извиках Гейл миналата седмица, сутринта, след като ти нахълта в къщата ми. Попитах я дали тя и Фил биха могли да дойдат тук, след това да прекарат малка ваканция в къщата на дядо ми.
Объркана, Брин се намръщи.
— Не разбирам…
— Искам да ме оставиш да довърша и да ме слушаш какво говоря. Да си принуден да закриляш някого, означава, че имаш ахилесова пета. Не исках да ти говоря за това преди утрешния ден, но… Помолих Гейл и Фил да дойдат тук, защото исках да се запознаете и да се почувстваш добре с тях. И искам да се съгласиш да вземат момчетата с тях в къщата на дядо в Блек Хилс.
— Какво! — извика Брин.
— Би ли млъкнала! — помоли я Лий, лукаво усмихнат. — Трябваше да се преборя с цялата бюрокрация в болницата, за да остана тук; ако изкрещиш така още веднъж, ще дойдат тук и със сигурност ще ме изритат.
Брин снижи гласа си. Не съзнаваше, че стиска ръката му и му говори умоляващо.
— Лий, не мога да отпратя децата! Те са сигурни само с мен. Адам няма да отиде! Ще помисли, че отново го отвличат!