— Заспивай, Брин — промълви той.
Сутринта Барбара пристигна с дрехи. Изглеждаше неспокойна, но доволна, че Брин изглежда толкова добре.
— Как мина всичко? — попита Лий.
Барбара завъртя очи.
— Ендрю и аз сме абсолютни безобразници, когато става дума за дисциплина. Къщата на Лий никога няма да бъде същата, Брин! — Брин прехапа устни, опита се да си представи какви щети са нанесли момчетата. Но Барбара само се изсмя. — Тя може би имаше нужда малко да се оживи!
Доктор Келтън влезе и помоли Барбара и Лий да излязат. Прегледа я и се засмя.
— Изглеждате ми добре. Вероятно можехте да се приберете още вчера, но не трябва да рискуваме с травми в главата.
— Предполагам, че не трябва — измърмори Брин.
— Е, дошъл е полицай и иска да разговаря с вас. Давам ви минута да се облечете, след това ще ви го пратя и ще кажа на сестрата да напише болничния лист.
Брин благодари на доктора, взе си душ и бързо се облече. Според закона еднакво лошо ли е да излъжеш и да „пропуснеш“? Тя въздъхна, докато нервно очакваше полицая. Разбира се, нямаше да излъже, ако кажеше, че не е видяла нищо. Лий влезе с млад следовател, който я разпита. Не излъга, когато каза, че не е видяла нищо в момента на удара; само е почувствала мощен тласък, когато колата се е блъснала в нейната. Следователят й благодари за сътрудничеството. Тя смутено го увери, че не е имала нищо против да бъде разпитана.
Барбара вече се беше върнала в къщата на Лий, така че Брин и Лий пътуваха сами. Той я погледна, докато изкарваше колата от паркинга.
— Сигурна ли си, че се чувстваш напълно добре?
— Честна дума, чувствам се великолепно — каза му тя убедено.
Лий кимна. Не каза почти нищо повече, докато продължиха към къщата. Щом навлязоха в алеята, новата входна врата се отвори. Децата се втурнаха към нея и тя изчезна в прегръдките им.
— Трябва да ме чуеш на барабаните, лельо! — похвали се Брайън.
Адам, който беше успял да се провре до прегръдките й и здравата я стискаше за врата, извика:
— Китауа!
Лий се изсмя, отскубна Адам от Брин въпреки шумния му протест.
— Нека леля ти да влезе в къщата и да седне. След това ще можеш да пълзиш по нея. — Той направи гримаса към Брин. — Изглежда, тук се твори нещо интересно. Какво ще кажеш за „Групата Братя Келър“?
— Звучи добре — засмя се Брин.
Гейл ги чакаше на вратата. Брин се усмихна малко свенливо на сестрата на Лий. Гейл беше много словоохотлива, но и съвсем конкретна.
— Брин! Как се чувстваш? Сигурна ли си, че си добре? Може би е трябвало да останеш още един ден.
— Не, добре съм, Гейл. Щях да се побъркам, ако бях останала още един ден на легло. — Видя, че Лий я наблюдава и хитро се усмихва, тя се изчерви и на свой ред смъртоносно го изгледа. Той се изсмя и със свободната си ръка я прегърна през раменете.
— Отидоха ли Ендрю и Барбара във Фултъновата къща?
— Да, ще филмират някакво индивидуално изпълнение на групата. Ендрю каза, че все някога трябва да го направят и работата трябва да продължи.
— Добре — рече Лий. — Да влизаме.
Първото нещо, което Брин забеляза, когато влязоха в къщата, беше, че всеки прозорец имаше ново стъкло. И безбройните жици по стъклата бяха фини като косъм линии. Прозорците бяха красиви, сякаш избрани заради красотата си. Но Брин потрепери. Тя знаеше, че новите прозорци бяха там с една-единствена цел: сигурност.
Тя отблъсна мисълта, защото децата я дърпаха за ръцете, а Гейл каза, че трябва да отиде да посрещне Фил.
Съпругът на Гейл беше висок червенокос мъж с искрящи сини очи. Брин усети топлината на ръкостискането му и искреността в гласа му, когато й каза колко се радва да се запознае с нея. Той и Лий бяха приблизително на една възраст и Брин бързо установи, че Лий е също така приятелски настроен към зет си, както към групата си. Тя изпита леко чувство на завист и носталгия. Господи, понякога толкова й липсваше брат й.
Децата настояха да се качи в студиото, за да ги чуе как свирят на инструментите. Тя веднага се опита да протестира срещу въодушевлението, с което се заеха с инструментите на групата, но Лий махна с ръка и я накара да млъкне. Тя изслуша какофонията от барабани, клавир и китара, след това настоя шумът да престане за известно време.
Гейл се изсмя и каза, че човекът с пицата трябва да пристигне всеки момент; като чуха, че идва пица, момчетата радостно изтичаха надолу по стълбите и отидоха да я чакат на прозореца. Гейл и Фил ги последваха, а Лий и Брин останаха сами.
— Мисля, че след като обядваме — ако нямаш нищо против — трябва да отидем в къщата ти и да се заемем със снимките.