Брин се поколеба за миг, след това поклати глава. Погледна го, колебливо се усмихна.
— Ако момчетата тръгват със сестрата ти и мъжа й утре сутринта, бих искала да прекарам деня с тях. Един ден сигурно няма да е от голямо значение, нали?
Лий дълго се загледа в нея, леко усмихнат.
— Не, един ден не е от голямо значение. — Прегърна я през кръста и я изведе от студиото. — Нали обичаш пица?
— С всичко друго, но не с аншоа.
— Не с аншоа, така ли? Ще се науча да живея без нея.
Брин се изсмя, след това изохка.
— Лий, наистина се страхувам как децата ще приемат всичко това.
— Ще го приемат идеално! Не се тревожи. Малките момчета обичат индианците.
— Не съм сигурна — усъмни се Брин. — Сега малките момчета обичат игри като „Междузвездни войни“. И „Гремлини“. И…
— И престани да се тревожиш, Брин. Нещата ще тръгнат. Обещавам ти. Хайде сега да прекараме приятен следобед!
Следобедът мина приятно, толкова приятно, че на Брин не й се искаше да свършва. В пет и половина Ендрю и Барбара пристигнаха, последвани от Мик и Пери. Мик седна на пианото, изпълни мелодии от петдесетте години. Неясно как две от китарите се озоваха долу и Брин не беше сигурна дали се изненада или не, когато видя Лий да взема една от Ендрю, който седна на пианото до Мик.
— Да не би да искаш да кажеш, че свириш и на това? — попита го Брин.
Той сви рамене, а Брин се облегна на канапето с Адам, разположен на скута й. Той можеше да свири на китара. Тя с учудване се загледа в пъргавите му пръсти, които инстинктивно се движеха по струните.
Мик бързо премина към мелодии на Бийтълс и когато подкачи Брайън, Брайън много възмутено му отговори, че разбира се, че знае кои са Бийтълс. Доказа го, като изпя дума по дума от начало до край „Жълтата подводница“.
Вечерята се състоеше от леки сандвичи с нещо като месо, но Гейл приготви огромна салата и сервира поднос, догоре пълен с пресни плодове. Брин остана доволна, защото нямаше причина да се притеснява за здравословното хранене на децата. Колкото повече гледаше Гейл и Фил, толкова повече ги харесваше и толкова по-сигурна се чувстваше. Просто щеше да е трудно да обясни на момчетата.
След като всички се нахраниха, Брин придружи децата на горния етаж. Гейл и Барбара с всичко се бяха справили добре; в чуждата къща бяха настанили и тримата в една стая, до двойното легло бяха опънали походно. Пижамите на децата бяха под възглавниците, четките им — грижливо подредени в банята. Брин започна да им помага да се преоблекат, след това реши, че е време да говори.
— Ей, момчета, какво ще кажете наистина да си поиграете на индианци? — попита ги тя въодушевено.
Твърде много се беше случило напоследък. Три чифта подозрителни очи се завъртяха към нея.
— Какво искаш да кажеш? — попита Брайън с треперещ глас.
Брин се усмихна, но лицето й беше толкова опънато, че си представи колко неестествено изглежда.
— Гейл е сестра на Лий. Тя и съпругът й отиват при дядото на Лий. А той е истински индианец.
— А Лий не е ли истински индианец? — попита Кийт.
Лоша терминология от нейна страна, реши Брин. Днес децата в училище твърде бързо учат, помисли си тя тъжно.
— Разбира се, че е истински! Или полуистински. Ама няма значение! Нарочно не искате да ме разберете! Дядото на Лий живее на хълм край поточе и живее точно така, както са живели преди сто години! — Всички я гледаха с неразбиращ поглед. — Живее във вигвам — опита тя. — Истински вигвам.
Устната на Адам започна да трепери. Едри сълзи потекоха по бузите му.
Отново се обади Брайън.
— Опитваш си да ни разкараш, така ли?
— Не! — протестира Брин. — Просто искам да ви дам малка ваканция, това е всичко. Адам!
Адам стисна малките си ръчички в юмручета и изтича покрай нея в коридора. Брин изтича след него, но се спря, когато на вратата видя Лий, който влизаше, вдигнал високо ревящия Адам.
— Какво става тук? — попита той. Адам продължи да реве. Брайън предизвикателно се изправи пред Лий.
— Искат да ни изгонят!
Брин укорително погледна Лий. Нещата щели идеално да се подредят, така ли? — питаха очите й.
— Ще се ожениш за леля ми? Затова ли се опитваш да се освободиш от нас?
— Какво? — рязко попита Лий. След това се изсмя, пусна Адам долу на походното легло до себе си и се присегна към Брайън. — Ела тук, Брайън — каза той тихо. — Трябва да поговорим.
На Брин й се прииска да потъне в земята, загледа се в Брайън, който известно време фиксира ръката на Лий. След това я пое, пристъпи и застана пред Лий.
— Брайън, знаеш, че напоследък се случват някои странни неща, нали така?