— Да, сър — измънка Брайън.
— Кълна ти се, Брайън, искам само да бъдете на сигурно място. Разбираш ли?
Брайън размърда краката си и се загледа в тях. Кийт изведнъж пристъпи към тях двамата и обяви присъствието си, поставяйки ръка на рамото на Лий.
— Аз разбирам — каза той невероятно разсъдливо.
Брайън сърдито вдигна поглед.
— За колко време? — попита той наскърбено.
— Никак няма да е много! — каза Лий, разрошвайки косата му. — Леля ти и аз ще дойдем при вас… да речем… след две седмици, най-много.
— Наистина ли дядо ти живее във вигвам? — попита Брайън с леко развълнуван глас.
— Разбира се. Може да ви покаже всякакви страхотни неща. Как да си построите палатка за изпотяване, да ваете фигури. Обзалагам се, че дори ще ви направи якета от кожи, ако го помолите.
— Уау — извика Кийт.
Лий погледна Брин победоносно. Тя видя насмешката в очите му и знаеше точно какво си мисли: „Междузвездни войни“, а?
Но точно когато реши, че нещата започват да се оправят, Адам отново се разрева. Брин го притегли в прегръдките си.
— Адам! Ще бъдеш само две седмици без мене. Кълна ти се, Адам… Обещавам…
Не мога да го направя, помисли си Брин. Не мога да го принудя да отиде.
Но можеше ли и отново да рискува с него — или с Брайън или с Кийт? Отнеха й го веднъж, сега си беше пак при нея. Ще може ли втори път да си го върне?
— Адам! — Брин въздъхна. Пристъпи съм леглото заедно с него, пусна го и легна до него. Лий я последва, седна от другата страна на Адам. Сълзите продължиха да се стичат по бузите на малкото момченце и Брин си помисли, че сърцето й на всяка цена ще се пръсне.
— Адам! Нали знаеш колко много те обичам? Никога, никога, нито веднъж през цели хиляда години няма за дълго да се разделя с теб. Обещавам, Адам, ще бъда с теб през целия си живот!
Сълзите му преминаха в тих хленч; тя изтри бузките му. Той въздъхна дълбоко, хълцайки, а тя приглади косата му назад.
— Винаги ще те обичам, Адам — повтори тя тихо. — Винаги ще бъда с теб.
Както винаги, когато беше разстроен, той заваляше р-то.
— Добуе, обещаваш?
— Обещавам!
— Обещаваш? — повтори той и Брин забеляза, че гледа към Лий.
— Обещавам, Адам — тържествено отвърна Лий.
Кийт реши да се намеси. Той се хвърли на леглото, точно пред Адам.
— Ще бъдем с истински индианци, Адам! — После се обърна към Лий. — Може ли да боядисаме лицата си и да си сложим пера?
Лий направи гримаса, след това сви рамене.
— Защо не? Но сега по-добре заспивайте, защото ще трябва да вземете самолета рано сутринта.
— Реактивен? — попита Кийт.
— Аха.
— Баща ми беше пилот — заяви Кийт гордо.
— Така ли? Та това е чудесно. Един ден ще трябва да ми разкажеш всичко за него. Но сега… е… индианците стават на разсъмване, нали знаете.
Лий се изправи и даде възможност на Кийт да изпълзи в двойното легло. Брайън стана и се запъти към походното легло. Лий отиде към вратата и сложи пръст на електрическия ключ, след това се спря и се намръщи, като видя, че Брин още лежи до Адам.
— Аз… ще остана тук малко с тях — каза тя. В известен смисъл лъжеше. Щеше да остане там цяла нощ. Тя го знаеше, Лий също го знаеше.
Не ме мрази! — умоляваше Брин. Моля ти се, не ме мрази, защото имам нужда тази нощ да остана с тях вместо с теб.
Не можеше да каже какво мисли той. Златистият му поглед не говореше нищо.
— Лека нощ — каза той тихо.
Изгаси светлината, но Брин забеляза, че също като в дома й, остави лампата в банята да свети.
Прегърна Адам по-плътно, след това протегна ръка, за да докосне Кийт по рамото. По някое време през нощта Брайън беше станал от походното легло и припълзял до нея. Тя смътно си спомни, че се е събудила и че е прегърнала и него. Леглото преливаше, но преливаше от любов.
Брин не отиде на летището с момчетата; Лий реши, че за нея ще е доста изморително. Групата имаше частен лиър, техният пилот щеше да го управлява. Продължаваше да я боли, че заминават, но Брин успя въодушевено да се усмихне, когато ги целуваше и прегръщаше за довиждане. Гейл я прегърна на входа, заклевайки се, че ще се заеме със задачите си на майка — квачка.
— А ти ще ми направиш ли услуга? — прошепна Гейл, леко накланяйки главата си към Лий и Фил, които си разменяха няколко думи.
— Услуга? — попита Брин, също шепнешком като Гейл. — С удоволствие, но какво бих могла да направя за теб?
— Да се грижиш за брат ми. О, Брин! Ти си първата жена, която той обича — искам да кажа наистина обича — след Виктория. А всичко онова беше такава трагедия! Знам, че може да бъде твърд като скала и студен като лед, но бъди търпелива с него, а?
— Разбира се — измънка Брин автоматично. Какво говориш, идваше й да извика. Но Фил вече приятелски я прегръщаше и й казваше, че скоро пак ще се видят. Тя имаше време само за още една бърза целувка за всяко момче и те потеглиха. Брин си помисли, че Адам може да разбие на пух и прах веселото й настроение, ако в последната минута избухне в сълзи, но, изглежда, Фил, а също и Гейл, знаеха как да се отнасят с деца. Той отнесе Адам на ръце, като му говореше.