— Каза ли ти Лий, че има още една сестра? Тя живее близо до мястото, където ще бъдем ние, и има пет деца. А те притежават цяла грамада от играчки, каквито никога не сте виждали…
Брин продължи да маха дълго, след като взетата от Фил кола под наем изчезна. Затвори вратата и се прибра, забеляза, че Лий я гледа много странно. Но щом като видя, че тя го гледа, загадъчното му изражение се смени с усмивка.
— Добре ли си? — попита той.
Брин кимна.
— А след това какво, Шерлок?
Той тихо се изсмя. Сега какво, замисли се той. Бих закрещял като проклет победител, бих те грабнал в прегръдките си и изхвърчал горе в спалнята. Не мисля, че съм дивак; но просто, след като човек веднъж е вкусил плода…
Тя все още балансираше между куража и сълзите. Но моментът не беше подходящ да играе Кларк Гейбъл в сцената по стълбите.
— След това — каза той — ще се присъединим към Барбара и Ендрю и останалите във Фултъновата къща. Ще работим, както обикновено. От теб няма да се иска нищо, освен да гледаш и да наблюдаваш — всички знаят, че си претърпяла злополука, — но мисля, че трябва и двамата да бъдем там. След това ще вечеряме и ще отидем в твоята къща. Какво мислиш, д-р Уотсън?
— Сигурна съм, че мога да работя, Лий.
— В никакъв случай. Много си ценна, за да рискуваш.
— Ти си шефът — каза Брин примирено.
— Защо ли не мога да го повярвам, след като ти го казваш? — изсмя се Лий.
Брин се усмихна. Когато излязоха през вратата, хрумна й друга мисъл.
— Лий, ще ми трябват всякакви неща. Химикали, хартия. Всичко, което имах, е унищожено. Но се страхувам, че ако вляза в магазин за фотографски материали и започна всичко открито да купувам, някой може да ме заподозре.
— Правилно, Уотсън — закачи я Лий. — Дай ми списък и ключа от къщата ти. Мик и Пери ще купят нещата и ще ги занесат в дома ти в торби с хранителни стоки, като най-отгоре ще стърчи хляб.
— Шерлок — му отговори Брин в същия дух. — Ти си половин гений.
— Аха, а каква е другата половина.
Брин се вгледа в очите му и отговори:
— Още не съм сигурна.
Репетицията вървеше гладко. Брин беше трогната от загрижеността на колегите й танцьори, също от Тони Асп и Гари Райт. Спомни си колко се страхуваше от работата, от която толкова се нуждаеше. Всъщност това беше една от най-хубавите работи, които някога е имала.
Този ден репетицията свърши рано. Брин с Барбара и групата отидоха да вечерят в мексиканския ресторант, където така непринудено си бъбреха, че на Брин отново й се прииска да забрави всичко. Всъщност, ако не стъпеше накриво, едва ли можеше да се изправи пред нова опасност…
Когато тя и Лий останаха сами в колата му по пътя към къщата й, тя отново повдигна въпроса.
— Не мислиш ли, че може би е най-добре просто да забравим всичко?
— Наистина ли мислиш така, Брин?
Тя се замисли за нещата, които й се случиха. Тъмната й стая разрушена. Адам отвлечен. Катастрофата, заради която трябваше да прекара нощта в болница. Все още се страхуваше, но също я обземаше и парещ като огън гняв. Беше притисната до стена, а опреш ли в стена, няма накъде да мърдаш. Освен отново напред, да отвърнеш на удара.
— Не — каза тя тихо. Той лукаво й се усмихна.
— Искаш ли да чуеш стара индианска поговорка?
— Разбира се, защо не? — усмихна му се тя на свой ред.
— Когато пумата дебне нощем, преследваният трябва да се превърне в преследвач.
Брин сбърчи вежди.
— Хубава поговорка.
— О, имаме много хубави поговорки. Когато се запознаеш с баща ми, вероятно ще чуеш всички.
Мик и Пери вече бяха в къщата й. Брин за малко не се разсмя, когато на тезгяха видя спретнато подредените торби с покупки, от всяка стърчеше дълга френска франзела. Но под хляба намери всичко, което включи в списъка.
— Добре — каза тя бодро. — Мисля да започваме.
— Мога ли да помогна?
— Можеш ли да окачваш хартия?
— Разбира се.
— Тогава можеш да помагаш!
Времето не значеше нищо, докато работеха. Тъмната стая беше опасана с толкова много въжета, че трябваше да се навеждат при всяко движение. Към един през нощта Брин беше свършила с основната работа. Бяха увеличили сто осемдесет снимки пет-на-седем в осем на единадесет, които трябваше да се промият.