— Пак ще бъдат много малки, за да се види нещо повече на тях — каза Брин изморено, грабна купа и мина покрай шкафа, за да се прибере в къщата. — Но поне ще можем да отстраним ненужните кадри, преди да увеличим останалите.
Лий изсумтя в знак на съгласие и я последва. Брин направи опит да се отпусне на канапето, но той я спря, тихо смеейки се.
— Не се отпускай много. Не оставаме тук.
— Бихме могли.
— Не, след като съм инсталирал сложна охранителна система в къщата си.
— Да — измърмори Брин. — Мисля, че е разумно.
Заключиха и се отправиха към неговата къща. Брин си спомняше, че се е прозявала с глава отпусната на рамото му. Следващото нещо, което усети, беше движение… и топлина.
Лий я носеше нагоре по стълбите. Отвори очи и му се усмихна с полуотворени очи.
— Казвала ли съм ти някога колко съм луда по червенокожи тамтамисти?
Той тихо дрезгаво се изсмя.
— Не. Но се радвам, че е така.
Все още беше полузаспала, когато той я положи на леглото си, но тя не остана дълго в това състояние. Установи, че той има способността чувствено да я убеждава, че изобщо не е изморена.
Тринадесета глава
Брин удобно се излежаваше и се наслаждаваше на приятния унес между съня и събуждането, когато телефонът започна да звъни. Тя изведнъж се стегна; от вечерята на Хамърфийлд беше минала седмица, спокойна седмица, наситена с много работа и взаимно опознаване. През цялото време не беше се случило нищо ни най-малко застрашително. Въпреки това от звука на звънящия телефон я полазиха студени тръпки.
Чаршафите изшумоляха и тя разбра, че Лий става, за да се обади. Погледна към нея, видя тревожното й изражение и й се усмихна успокояващо след краткото „ало?“ Покри микрофона с ръка и каза:
— Гейл е.
— О! — възкликна Брин тревожно.
— Нищо лошо, просто се обажда да каже как са.
Брин изчака, докато Лий размени няколко думи със сестра си, обеща й, че ще бъдат там към края на следващата седмица.
— Още един ден и клипът ще е готов. Поне от наша страна. След това го поема редакторът. — Лий се изсмя на нещо, което Гейл каза. — Не искам да звуча нескромно, но, да, супер е. — Погледът му, дяволски закачлив, се спря на Брин. — Имам страхотна Лорена.
Брин се усмихна и той й подаде телефона.
— Трима малки палавници я дърпат отзад. Искат да говорят с теб.
И те говориха с нея, и тримата, дърпаха си слушалката един от друг. Бяха страшно въодушевени. Брайън — тя реши, че е Брайън — й разказа за новия си лък и за стрелите. Кийт беше във възторг, че спи във вигвам.
— Направен е от животински кожи! Истински животински кожи, лельо Брин.
Не можа да разбере нищо от бърборенето на Адам. Когато се вълнуваше, говорът му се превръщаше в език, който само друго четиригодишно създание би могло евентуално да проумее. Тя изпрати на всички целувки по телефона, нареди им да бъдат послушни и обеща, че в най-скоро време ще бъде при тях. След това Гейл взе телефона, за да говори с нея.
— Просто исках да те успокоя — каза Гейл весело. — Те наистина прекарват чудесно. — Гейл се изсмя, приятен, хрипкав звук, който на Брин напомни за Лий. — Не се тревожи, държат се съвсем нормално. Поне Фил казва така. А той би трябвало да знае.
— Би трябвало да знае?
— Той е детски психолог. Никога ли не съм ти казвала?
— Не, но и през ум не ми е минавало да попитам — измърмори Брин глупаво. — А ти с какво се занимаваш? — добави тя с внезапно любопитство.
— Какво друго? Аз съм цигуларка във Филхармонията.
Какво друго? — помисли си Брин и на свой ред се изсмя.
— Така или иначе, с нетърпение очакваме и двама ви! Мама и татко идват следващия уикенд и нямат търпение да ви видят!
— Чудесно — измънка Брин малко нервно.
— Е, сега да свършваме и да се заемам с тези малки индианчета. Нещо ново?
— Не — каза Брин със съжаление. — Нищо ново, но и нищо лошо не се е случило.
— Е, до скоро.
Брин подаде слушалката на Лий и той затвори телефона, след това я притегли в прегръдката си.
— Смяташ да прекараш деня в изучаване на новите увеличени снимки?
Брин кимна, сгушвайки се удобно в прегръдката му.
— Снощи ги разгледах, все още мисля, че на тях не може да се види нищо ясно. След всяко увеличение всичко все повече се размазва. Не знам, Лий. Навярно няма да можем нищо да видим. Една двойка излиза от мотела… но…
Усети, че Лий свива рамене.
— Продължавай да работиш. Оня Хамърфийлд е много подозрителен.
— Лий, това е сериозна присъда! — предупреди Брин.
— Не е лична. Политиците обикновено са малко подозрителни. Такава е играта. Обществото иска слугите му да се съвършени, но никой не е съвършен. Затова продължавай да гледаш. Знам, положението е спокойно, но пред буря винаги има затишие, нали знаеш?