— Затова ли си толкова спокоен? — подразни го тя.
— Може би… — Започна той, но и двамата се стреснаха, когато на вратата се позвъни. Лий стана, погледна към часовника до кревата. — Единадесет — изсумтя той. — Това е някой от групата.
Предишната вечер беше споменал, че ще имат репетиция.
Брин скочи от леглото, бързо премина през стаята, за да грабне бельото, джинсите и тениската си от долапа. Намръщено погледна назад към Лий, който продължаваше мързеливо да се излежава в леглото и весело да я наблюдава.
— Какво правиш? — попита го тя раздразнено.
Той се изсмя.
— Наслаждавам се на гледката. Нищо не може да се сравни с гледката на гола танцьорката, която се мъчи да си нахлузи дрехите.
— Много забавно — отвърна Брин и го замери с чифт гащета. — Ти си този, който педантично държи на точността! Обличай се. Аз ще отворя. — Спря се, преди да го остави. — Май ми каза, че озвучаването е приключило. За какво е този сеанс?
— Коледни песни. Поискаха ни да направим албум, и нашият мениджър иска да го пусне към октомври.
— Коледни песни в ритъм на рок?
— Ей, та това е амбицията ми, откакто се помня! Мога да бъда Бинг Кросби в рок-енд-рола.
Брин сви рамене, усмихна се и го остави, изтича бързо надолу по стълбите. Погледна през шпионката и видя Мик и Пери, също Барбара и Ендрю, които стояха там и чакаха. Брин завъртя ключа, за да изключи алармата, и отвори вратата.
— Виждате ли! Нали ви казах! — изсмя се Барбара към другите, докато влизаха. — Цяла сутрин са прекарали в леглото.
— Хммм — измънка Брин сухо. — А вие какво сте правили?
— Нищо незаконно, неморално или ужасно вълнуващо — но поне здравословно — каза Ендрю с престорена въздишка — Играхме голф.
— Играли сте голф?! — възкликна Брин и впери поглед в Барбара. Откакто познаваше Барбара, не беше чувала приятелката й да играе голф.
Барбара се намръщи.
— Беше чудесно! Само дето се озовах в една от онези пясъчни дупки и затова ме накараха да прибавя още една точка!
Мик поклати глава след изказването й, но и напомни:
— Тази игра се играе така, Барбара.
— Все още мисля, че трябваше да ме оставите да си взема топката и пак да я хвърля.
— И ти го направи!
— Да, и резултатът ми се увеличи!
— Да не би да си очаквала да спечелиш с по-малко удари! — подразни я Ендрю.
Барбара погледна към Брин и пак се намръщи.
— Резултатът ми беше сто и двадесет. Но това е чудесно. Е, не играх като Майк Уинфелд. Момчетата бяха между деветдесет и сто.
— Ние сме музиканти, а не играчи на голф! — защити се Ендрю.
— Къде е Лий? — попита Пери.
— Идва — каза Брин.
— Някой от нас трябва да направи кафе — обяви Мик.
Брин се изсмя.
— Веднага отивам!
Барбара я последва в кухнята.
— Познай какво! Идвам с вас в Блек Хилс.
— Идваш? — радостно възкликна Брин. — А какво ще стане с шоуто и бизнеса ти?
— Напускам шоуто и наех помощник. Рискувам, Брин. Дано този път имам късмет.
— Надявам се, Барб! Ще бъде чудесно! — Брин прегърна приятелката си.
Барбара също я прегърна, след това се отскубна.
— Трябва да бързам и да подготвя нещата с новия помощник. Само исках да ти кажа как върви работата с Ендрю. Пожелай ми късмет. Толкова късмет, колкото ти имаш с Лий!
— Желая ти го от цялото си сърце. Целият късмет на света!
Барбара махна с ръка и се запъти към летящата врата, но се спря.
— О, между другото! Не играх голф с Майк Уинфелд, но го видях. Попита за теб.
— Много добре — каза Брин.
— Така е — съгласи се Барбара, след това добави: — Ей, чудя се какво още прави тук? Би трябвало да си върви с турнирите! О, хайде, трябва да си тръгвам!
Брин приготви кафето, сложи го на табличка и го отнесе в гостната, но установи, че всички се бяха прехвърлили в студиото. Тя качи кафето горе, погледна през стъклото и ги видя насядали в кръг. И дума не можеше да чуе от разговора им, но се усмихна, защото знаеше, че разговарят оживено. Пери и Мик буйно размахваха ръце.
Извика някой да отвори вратата, но се сети, че няма да я чуят. Въздъхна, остави табличката на земята и сама отвори вратата.
— Кафе, момчета!
Хор от „благодаря“ я поздрави. Лий я пресрещна и бързо я целуна по челото.
— Прекъсвай ни, ако имаш нужда от нещо — каза й той.
Брин се изсмя.
— Не се тревожи, мога и сама да се забавлявам. Снимките ме чакат, пък и искам малко да поработя. — През седмицата беше открила, че в кабинета има стереоуредба и чудесен дървен под, идеален за танцови упражнения. — Добре съм — увери тя Лий. След това махна на другите момчета, затвори вратата след себе си и си тръгна.