Брин слезе долу в кухнята и си наля чаша кафе, след това отиде при бюрото на Лий и от най-горното чекмедже извади последните увеличени снимки. Една по една ги запреобръща. След това бързо започна да ги прехвърля и наслагва като аниматор, който иска да добие ефекта на прожекция. Ето там мъж и жена излизат от стая на мотела. Мъжът прегръща жената. Отварят вратата на тъмен седан. Поканва я да влезе. Беше уловила движението.
Но какво доказваше това, попита се тя тъжно. Лицето на мъжа не се виждаше ясно. Можеше да опита ново увеличение, но тогава филмът щеше толкова да се размаже, че нищо нямаше да се види. Тя въздъхна и върна снимките в чекмеджето. Когато Лий свърши репетицията си, ще могат да отидат в къщата й и да направят още един опит.
Брин се прозя, протегна се и пак се качи горе. Лий биеше по барабаните; всички работеха. Тя се усмихна; беше толкова странно да го вижда, без да го чува. Преоблече се в трико, чорапогащник и калцуни. И слезе в кабинета. На стереоуредбата пусна парче от Бах и остави мисълта й да се рее, докато тялото й автоматично следваше музиката. Хамърфийлд… Ако той беше отвлякъл малкото момче и я беше тероризирал, трябваше да бъде задържан. Беше се кандидатирал за Сената. За държавна служба…
Пясъчни дупки.
Тя се намръщи, препъна се в средата на едно завъртане, тъй като думите неудържимо напираха в главата й.
Пясъчни дупки? За какво мислеше?
Отново я побиха студени тръпки, зъбите й затракаха. Нещо от думите на Барбара непрекъснато тормозеше подсъзнанието й. Нямаше никаква представа от голф, но какво беше казала Барбара? Трябвало е просто да й позволят да извади топката си от пясъка, без да увеличават резултата й.
Голф, голф, голф… В голфа човек се стреми да постигне възможно най-нисък резултат.
Майк Уинфелд спечели турнира. Но в деня, когато прави снимките, изщрака още един филм, защото някой се въртеше сам около пясъчната дупка.
Сам. Не! Всъщност не беше сам. Защото на следващите кадри една дузина глави изникнаха иззад дюната. Хората следваха играчите на голф като гигантска вълна. Само за секунди човекът беше сам — може би на около двадесет крачки преди другите — само секунди поради стръмнината на дюната. Секунди, които беше уловила благодарение на скоростта на филма си? Секунди… секундите са нещо относително. На бърз и умен човек му трябваха само секунди, за да… Какво?
Брин изтича от кабинета към бюрото на Лий. Извади оригиналните снимки, които беше направила, и намери филма с играча на голф. Човекът в пясъка едва се забелязваше, но за да научи всичко със сигурност, трябваше да увеличи и тези снимки и да направи с тях това, което тази сутрин направи с останалите; да прехвърли и насложи всичките тридесет и шест пози и да създаде ефект на кинофилм.
Брин отново изтича нагоре по стълбите, покрай прозорците и до вратата на студиото. Спря се. Всички от групата бяха със слушалки и синхронизираха записа. Тя прехапа устни. Сигурно беше полудяла; вероятно по-разумно би било сама да направи снимките и след това да прекъсне Лий. Взела това решение, тя отново нахлузи джинсите и надраска бележка за Лий, че ще проявява нови снимки, хрумнало й нещо. Залепи я на вратата и излезе.
Беше пропътувала половината път до къщата си, когато се сети, че е забравила да включи отново охранителната система. Помисли си да се върне, но след това реши, че шепнещият едва ли ще се реши да нападне четирима здрави мъже. А и нямаше търпение да провери дали беше права…
Занесе негативите направо в тъмната си стая. Минутите течаха и тя все повече се вълнуваше. От капещата черна хартия образите започнаха да се очертават.
Нямаше търпение да ги изсуши. Наложи си да чака, докато напълно се проявят; след това отново ги отнесе в къщата. Студени тръпки я полазиха, но и се вълнуваше. Виждаше всичко съвсем ясно. Нервно, трескаво прехвърляше снимките, докато всичко се изясни.
Ето го там… Уинфелд. Загледан неспокойно в пясъка. Оглежда се, за да провери дали не го виждат отнякъде. Вълната от хора вече е близо, но изглежда, решението е взел за частица от секундата. Филмът беше уловил всичко. С леко движение на крака си бута топката в пясъка. От джоба си пуска друга.
Брин явно е изщракала филма бързо кадър след кадър. И с 1000 АСА беше хванала всичко. Ръката му в джоба; топката, която пада… на поляната.
Игра, помисли си тя ядосана. Всичко беше ясно…
Игра. Адам беше отвлечен, а тя беше ударена и тероризирана заради някаква идиотска игра, в която възрастни мъже гонят малка бяла топка по поляната…
Игра, благодарение на която Майк Уинфелд спечели награда от двеста и петдесет хиляди долара. Трябваше да покаже снимките на Лий. Сега, без да се замисли, можеше да прекъсне групата. Брин така беше потънала в мислите си, че не видя черния седан зад ъгъла.