Завиваше към уединения път към къщата на Лий, когато забеляза, че е преследвана. Но беше твърде късно. Обзе я паника, когато за последен път в огледалото за обратно виждане видя колата. Трябваше първа да стигне до алеята към къщата на Лий. Да мине през вратата. Да я тръшне…
Седанът изскърца и спря зад нея.
Тя бясно излетя от комбито и се хвърли към входната врата. Успя да я отвори; влезе вътре; обърна се да я затръшне, но не успя, защото той вече се беше втурнал със силата си на спортист към нея…
Брин изпищя. Майк Уинфелд — красивият, младият, обгорелият от слънцето Майк Уинфелд — посягаше към нея, устните му застрашително стиснати, погледът му — суров и студен.
— Не можеш да ми избягаш… — започна той, но тя можеше. Писък се изтръгна от гърлото й и тя излетя нагоре по стълбите. По целия път той беше плътно зад нея. Стъпките му чуваше с ритъма на сърцето си.
Добра се до студиото със стъклените стени. Видя Лий. Той се усмихваше на нещо, което Ендрю му казваше.
— Лий! — извика тя, докато красивите му мускулести ръце мощно удряха по барабаните. Той само продължи да се усмихва. Не можеше да я чуе и продължаваше да гледа към Ендрю…
Брин се опита да изтича покрай прозорците и към вратата. Силна болка я принуди рязко да спре, тъй като Майк Уинфелд я дръпна за косата. Завъртя я и се опита да я повали на пода. Брин отчаяно се опитваше да се залови за стъклото, заудря по него. Но Уинфелд я теглеше за краката. Залитна, но пръстите й дращеха по стъклото.
— Лий! Лий! Помогни ми! Помогни ми! Не!
Лий само продължаваше да се усмихва; видя как мускулите му се напрягат, докато палките хвърчаха и се вихреха под негова команда.
— Лий!
Ноктите й изскърцаха по стъклото, звукът ужасно подразни слуха й. Вътре нищо не се чуваше.
— Не! — извика пак тя.
И се озова на пода, групата вече не я виждаше, тъй като ламперията пречеше. Продължи да крещи и да се бори, но без никакъв успех. Друг мъж се приближи към тях, докато тя и Уинфелд се бореха. Брин го позна. Невзрачният непознат, който се опита да купи снимките от нея още първия ден.
— Достатъчно дълго се бори! — задъхано каза Уинфелд, докато притискаше Брин, а другият мъж натъпка нещо в устата й, завърза с въже китките и ритащите й крака. — Не я изправяй, идиот такъв! Кондър може да я види! Изтегли я покрай стъклото…
Брин продължи да се опитва да крещи, въпреки запушената си уста, докато те я влачеха надолу по стълбите. След това се озова на рамото на Майк Уинфелд и навън от къщата.
Майк Уинфелд се спря, за да откъсне бележката, която беше написала за Лий и залепила на входната врата. Навън нареди на другия мъж да вземе комбито й и да го последва с него.
Брин беше натъпкана на предната седалка до шофьора в седана. Тя непрекъснато си повтаряше, че не трябва да припадне от ужас. Уинфелд се опита да разговаря с нея кротко, но това изобщо не помогна.
— Отиваме в старата Фултънова къща — каза й той. — Леко ще пострадаш, докато сама репетираш. Известно е колко си предана и лоялна към Кондър. А когато те открият долу пред стълбите, е, дори танцьорките понякога стъпват накриво. Трябва да знаеш, че наистина ми е мъчно, Брин. Толкова си красива, но… Е, нали разбираш, не става дума за парите за турнира. Става дума и за кариерата ми. Ако се разбере, че съм излъгал… — Дълбоко въздъхна. — През следващите две години това може да означава милиони и милиони.
Брин гневно изгледа въжето, с което бяха вързани китките й. Скоро пред тях изникна Фултъновата къща.
Лий погледна часовника си, изненада се, като установи, че толкова дълго са работили, без да помислят за почивка.
— Ей, шефе — провикна се Мик закачливо. — Свършваме ли за днес?
— Да — каза Лий, протягайки се. — Мисля да прекарам следобеда в гореща вана с леденостудена бира.
Внезапно млъкна и Ендрю намръщено го погледна.
— Какво има?
— Не знам — отговори Лий озадачен. Поклати глава. — Просто ме обзе странно чувство.
— Индианска интуиция? — леко го подкачи Ендрю, но и той се мръщеше. Лий мина през стаята, рязко отвори вратата.
— Брин? — Отговор нямаше. Изтича по коридора, погледна надолу към първия етаж и продължи да я вика. — Брин!
Ендрю, Мик и Пери изтичаха след него. Странното му чувство се беше прехвърлило и у тях.
— Заемам се с горния етаж — измърмори Ендрю.
— Аз съм вън — обяви Мик.
Лий и Пери основно прегледаха долния етаж; Брин я нямаше. Мик се втурна обратно отвън.
— Комбито й го няма, Лий. Мисля, че нещо не е наред. Камъчетата отвън са разровени.