Но когато отново вдигна поглед, Уинфелд вече беше стигнал горната площадка заедно с Брин. Опасно се придвижваше към парапета. Лий нямаше да успее да я улови на време. Бързо огледа пода за падналия лък, грабна една стрела от наръча на гърба си и я опъна.
— Уинфелд! — извика той.
Майк Уинфелд се спря и погледна надолу към него.
— Откажи се, Кондър. Или ще я хвърля.
Лий застана като вкаменен.
— Очевидно такова ти е намерението. Пусни я. На стрелата й трябва само минута, за да прелети. Ако по нея има дори и една драскотина, няма само да те скалпирам, жив ще те одера.
Уинфелд несигурно се спря. Лий почувства, че иска да го убие, че иска да го разкъса на парчета. Чувствата му бяха като на чистокръвен варварин, чистокръвен дивак. Бяха ли нормални чувства, неопределено му хрумна мисълта. Все пак в тях имаше нещо цивилизовано. Не беше Господ, не беше и съд. Бързо пристъпи, докато Уинфелд все още стоеше несигурен. Стрелата излетя от лъка като куршум. Прониза якето на Уинфелд и се заби в стената, приковавайки собственика му за нея. Тялото му не беше дори одраскано, но Уинфелд изкрещя, хвана стрелата и пусна Брин.
Зашеметена, тя се изтърколи на пода.
— Ставай, Брин! — извика й Лий. Тя се огледа и видя Лий долу, след това Майк Уинфелд, прикован към стената, настървено да дърпа стрелата. Затича се към стълбите. Уинфелд беше прикован, но ръцете му бяха дълги. Още преди тя да успее да премине покрай него, той беше бръкнал в джоба си и с рязко прещракване беше извадил смъртоносното острие на голям сгъваем нож.
Лий посегна към друга стрела, но се спря. Брин беше изтичала назад към парапета. От разстояние се чуваха пискливите сирени на полицейските коли.
— Скачай! — заповяда той на Брин.
Брин огледа разстоянието надолу до Лий. Страхът от височината блокира съзнанието й. Погледна назад. Ламперията се клатеше. Уинфелд беше почти свободен. Вероятно все още искаше да я убие, ако не за друго, то за отмъщение, сега, след като сирените вече пищяха толкова високо. Пак погледна надолу към Лий. Остър златист поглед я стрелна; тя се загледа в любимите очертания на бронзовото му лице и видя ръцете му, които я чакаха.
Лий повече не проговори; вторачи се в нея, молбата се четеше в очите му. Скачай, Брин, моля те скачай; не ме карай да убия този човек, за да спася живота ти, след като можеш да дойдеш при мен и законът да обяви окончателната присъда.
Силни ръце, помисли си Брин. Мощни ръце. Готови да я уловят всеки път, когато пада. Беше му доверила любовта си, а вече и живота си. Брин прехвърли крак през парапета и скочи.
Той се олюля от силата на тежестта й, но не падна. Обгърна я плътно с ръце и заедно с нея излезе навън в красивия здрач, точно когато полицейските коли изскриптяха и спряха до колоните в стила на щата Джорджия.
Разбира се, нощта не можеше да свърши тук.
След един час Уинфелд и съдружникът му бяха зад решетките, също и жената, която се беше грижила за Адам. Брин се надяваше, че законът ще бъде милостив към жената; беше приятелката на Уинфелд и толкова се страхуваше от него, че беше готова на всичко. Призна всичко веднага щом се разпространи новината за задържането на Уинфелд, помоли само да поговори с Брин и през сълзи й се извини.
Брин, Лий, Барбара, Ендрю и останалите от групата прекараха часове в полицията, опитвайки се да обяснят всичко.
Полицаите недоволстваха, задето не ги бяха извикали от самото начало, но към Брин бяха снизходителни. Тя си помисли, че вероятно са свикнали да си имат работа с родители, които за нищо на света не биха рискували живота на дете. Също реши, че тъй като цялата група се опитваше да обясни нещата, дежурният сержант толкова се ядоса, че накрая му се искаше да зареже всичко, докато наближи делото и районният прокурор поеме нещата в свои ръце.
Беше късно — много късно — когато всички отново се събраха в къщата на Лий, изтощени, но много доволни. Всичко беше свършило. Брин огледа лицата, които бяха добили специално значение за нея. Барбара, приятелка във всичко. Мик, Пери и Ендрю.
Лий…
Поръчаха пица, насядаха и в разговори започнаха да се освобождават от напрежението. След това Брин се улови, че произнася реч, за да благодари на всички, и приказките позамряха. Мик и Пери им пожелаха лека нощ. Ендрю и Барбара решиха да се приберат. Барбара целуна Брин по бузата; също и Ендрю.