Беше негова жена. Даде му нежност и любов, върна му собствената му душа. Беше проникнала до тъмните ъгълчета сърцето му; докосна се до слабостите му и от това лечебно докосване той беше придобил нова сила.
Помилва кичур бакърена коса, усети биенето на сърцето й, докато с длани галеше гърдите й. Привлече я в прегръдките си и двамата се отпуснаха в гостоприемното легло на земята, на брега край поточето.
Ритуалът беше свеж като настъпването на пролетта и стар като древните хълмове, които ги заобикаляха.
Беше полунощ и луната грееше.
И беше време за…
Сливане с нощта.