Другите отстъпиха назад.
— Зная как се прави този номер — въздъхна Крузо.
— Поздравления.
— Няма да се намесвам, просто исках тези господа…
Откъм господата се разнесе приглушен ропот.
— … да знаят, че на тази игра не може да спечели никой.
Все така без да го гледа, комарджията подхвърли колодата на бара.
— Добре, умнико, давай! Залагайте, господа. Този приятел заема моето място.
Крузо потръпна от студ. Картите го очакваха.
— Хайде, приятел. Почвай!
— Не мога да правя номера много добре, просто зная как става.
— Ха! — Мъжът обиколи с поглед присъстващите. — Чухте ли го, приятели? Знаел как става, но не можел да го направи. Така ли?
Крузо преглътна.
— Да. Но…
— Но? Сакатият може ли да победи спортиста? Куцият може ли да надбяга спринтьора? Господа, искате ли да смените конете тук… — Той хвърли поглед към прозореца. Покрай влака проблесваха светлини. — … по средата на пътя до Синсинати?
Господата се зъбеха и мърмореха.
— Давай! Покажи ни как ще обереш бедните.
Крузо рязко отдръпна ръце от картите, сякаш пареха.
— Предпочиташ да не мамиш тези идиоти в мое присъствие, така ли? — попита комарджията.
Хитро копеле! Чули как ги наричат, идиотите изреваха.
— Не виждате ли какво се опитва да направи? — попита Крузо.
— Да, да, виждаме — забъбриха те. — Колкото губим, толкова и печелим. Що не се върнеш там, откъдето си дошъл?
Крузо погледна навън. Във фучащия покрай влака мрак бързо прелитаха градове.
— Нима пред всички тези мъже — възмутено попита комарджията — ме обвиняваш, че изнасилвам дъщерите им и закачам жените им?
— Не — надвика врявата Крузо. — Само ги лъжеш на карти! — прошепна той.
Бомбардировки, трусове, яростни изригвания. Комарджията се наведе напред.
— Я ни покажи, господинчо, къде са белязани по какъвто и да е начин тези карти?
— Не са белязани — отвърна Крузо. — Това е илюзионизъм.
Господи! Все едно че беше извикал „Проституция!“.
Мъжете разярено изцъклиха очи.
— Не са белязани — продължи той. — Но ръцете ти не са свързани с китките и лактите и накрая всичко това не е свързано с…
— С какво, господинчо?
— Със сърцето ти — мрачно каза Крузо.
Комарджията се усмихна презрително.
— Това, господинчо, не ти е романтично пътешествие до Ниагарския водопад.
— Да! — извикаха всички.
Срещу Крузо се издигна огромна стена от лица.
— Много съм уморен — каза той.
После усети, че се завърта и залита обратно, като пиян от олюляването на влака, наляво — надясно, наляво — надясно. Кондукторът го видя да се приближава и посипа дъжд от конфети от продупчените билети.
— Господине — повика го Крузо.
Кондукторът гледаше към плъзгащата се покрай прозореца нощ.
— Господине — повтори Крузо, — вижте какво става там.
Мъжът неохотно насочи поглед към тълпата на бара. Всички викаха, докато картоиграчът разгаряше надеждите им, само за да ги срине отново в праха.
— Като че ли добре си прекарват — отвърна кондукторът.
— Не, господине! Тях ги мамят, скубят, обират…
— Почакайте — прекъсна го кондукторът. — Смущават ли реда? Повече ми прилича на рожден ден.
Крузо хвърли поглед по коридора.
Там се бе струпало стадо бизони, разсърдени на Съдбата, готови да отидат на заколение.
— Е? — попита кондукторът.
— Искам този мъж да бъде изхвърлен от влака! Не виждате ли какво прави? Този номер го има във всяко книжле за фокуси!
Кондукторът се наведе напред, за да усети дъха на Крузо.
— Вие познавате ли този комарджия, господине? Някой от другите да ви е приятел?
— Не, аз… — Крузо се задъха и млъкна. — Боже мой, едва сега разбирам. — Той зяпна безизразното лице на мъжа.
— Вие… — Но не успя да продължи.
„Вие сте комбина — помисли си Крузо. — И на последната гара си разделяте плячката!“
— Момент — рече кондукторът, после извади една черна книжка, наплюнчи пръсти и запрелиства страниците.
— Аха. Вижте всички тези библейско-египетски имена. Мемфис, Тенеси, Кайро, Илинойс…? Да! И още един точно пред нас. Вавилон.
— Където ще изхвърлите онзи мошеник ли?
— Не. Някой друг.
— Няма да го направите — каза Крузо.
— Нима? — попита кондукторът.
Крузо се завъртя и се отдалечи.
— Проклет идиот, тъпанар такъв — измърмори той. — Що не си държиш скапаната уста затворена!
— Готови, господа — викаше коварният комарджия. — Залагането свърши. Хопа! О, не! Недоученият ученик пак е тук!
„Божичко, по дяволите, мътните го взели“ — зароптаха всички.
— Ти за какъв се мислиш? — избухна Крузо.