— Радвам се, че ме питаш. — Мъжът се облегна назад и остави вълчата глутница да зяпа картите. — Можеш ли да се сетиш къде ще отида утре?
— В Южна Америка — отвърна Крузо, — да подкрепиш някой диктатор.
— Не е зле — кимна картоиграчът. — Продължавай.
— Или пътуваш за някоя европейска държавица, в която местните оставят вожда си да изсмуква финансите им в швейцарска банка.
— Това момче било поет! Ето, тук имам писмо от Кастро. — Мъжът постави ръка на сърцето си. — А също от Ботелеза и от Мандела в Южна Африка. Кое си избираш? Добре. — Той погледна към фучащата буря зад прозореца. — Избери си който и да е джоб — ляв, десен, вътрешен или външен.
— Десния — каза Крузо.
Картоиграчът бръкна в десния джоб на палтото си, извади нова колода и я хвърли на бара.
— Отвори я. Точно така. Сега я размеси и сечи. Да виждаш нещо нередно?
— Ами…
— Дай ми я. Следващото раздаване ще е от колодата, която самият ти избра.
Крузо поклати глава.
— Номерът не е в това. А в начина, по който оставяш и обръщаш картите. Можеш да го направиш с всякаква колода.
— Избирай!
Крузо избра две десетки и дама купа.
— Добре! — Картоиграчът събра трите карти една върху друга. — Къде е дамата?
— По средата.
Мъжът я обърна и се усмихна.
— Хей, ти си бил много добър.
— Ти си още по-добър. Тъкмо това е проблемът.
— Виждаш ли тази купчина десетачки? Това са залозите на тези господа. Вече прекъсваш играта прекалено дълго. Ще залагаш ли, или само ще кибичиш?
— Няма да залагам.
— Добре. Край на залагането! Ето я. Имаше дама, няма дама. Изчезна! Къде е? Готови ли сте да си рискувате паричките, господа? Искате ли да се откажете?
Яростен ропот.
— Участваме — каза някой.
— Не! — отвърна Крузо.
Десетина проклятия разтърсиха въздуха.
— Съзнаваш ли — с убийствено спокоен глас попита картоиграчът, — че заради твоята намеса тези господа могат да изгубят всичко, умнико?
— Не — възрази Крузо. — Не е заради моята намеса. Ти размесваш картите със собствените си ръце.
Какви подигравки. Какво освиркване.
— Давай! Боже мой, давай!
— Добре. — Все още отпуснал чистите си пръсти върху трите карти, мъжът погледна към бурята зад прозореца. — Ти развали всичко. Заради теб изборът им е обречен. Ти и само ти се намеси, за да развалиш атмосферата, аурата, която обгръща тази игра. Когато обърна картата, моите приятели могат да те изхвърлят от влака.
— Няма да го направят — отвърна Крузо.
Картата бе обърната.
Влакът потегли с рев сред проливен дъжд и мълнии. Точно преди вратата на вагона да се затръшне, комарджията измъкна колода карти от серния въздух и ги хвърли. Те полетяха като ято кървави гълъби и се посипаха по гърдите и лицето на Крузо.
Вагон-ресторантът отмина с тракане. През прозорците зяпаха десетина разярени лица с яростни очи. По стъклата удряха юмруци.
Куфарът му престана да се търкаля.
Влакът изчезна в далечината.
Той дълго чака, после бавно се наведе и започна да събира петдесет и двете карти. Една по една. Една по една.
Дама купа. Още една дама. Още една дама купа. И още една.
Дама…
Дама.
Светкавица разцепи небето. Дори да го беше ударила, Крузо изобщо нямаше да забележи.