— Но той би могъл да е сред тях! — извика тя. — Ахмед Кадир може да се носи из Босфора без гроб, без погребална молитва!
Ирина затвори очи.
— Не страдайте, султане! — прошепна бързо Шафран. — Великанът е жив, сигурен съм!
Есма Султан вдигна глава, провокирана от убедеността в гласа му.
— Какво ти е известно, евнух? Кажи ми веднага какво знаеш! — изкрещя.
Шафран се огледа внимателно, за да провери чие ухо преследва тайно гласа му. Може би моментът беше сега, може би нямаше никакъв смисъл да чака завръщането на здравия й разум.
— Той е жив, султане! Жив е!
Изцъклените й от делириума очи се впиха в него.
— Покажи ми веднага живото му лице! — отсече Есма Султан. — Ако е жив, силите ми ще се върнат!
И с тези думи тя се срина в безсъзнание в ръцете на главния си евнух.
Принцесата бе все така в безсъзнание, когато Шафран направи знак на останалите евнуси да й оправят кадифения диван. Дребните ръчички на момчетата работеха бързо, за да напъхат добре краищата на чаршафите и да изпънат всяка гънчица, която би могла да обезпокои покоя на тяхната господарка.
Из стаята бяха подредени купища цветя, а момичетата от харема раздвижваха въздуха с огромни палмови листа.
Шафран попи чело и се загледа в принцесата, въпреки че това бе сериозно нарушение на протокола. Когато принцесата се събудеше — стига изобщо да си спомнеше нещо — щеше да иска да знае местонахождението на своя палач. Той би могъл да заяви, че не е казвал нищо подобно, че тя си е измислила този спомен в бълнуването си. Но дори и в бълнуването си тя си оставаше наследничка на османската династия, следователно нищо не можеше да й бъде отказано.
Защо изобщо се беше изпуснал?!
А после си спомни за мъртъвците, как телата им се движеха неспокойно под пърхащите криле на чайките, като че ли самото море се опитваше да се издигне във въздуха.
Бе искал да й спести — както на нея, така и на себе си — гледката от преобръщането на всяко тяло и преглеждането на издутото му от водата лице, което чайките с удоволствие щяха да приветстват като нова плът.
А сега тя лежеше на дивана и нежните ръце на момичетата разплитаха тъмната й коса. Есма Султан изглеждаше почти в мир.
— Постарайте се принцесата да получава достатъчно свеж въздух, за да може да спи и да не бъде тревожена от вонята откъм доковете — изрече високо главният евнух. — Вие, които й веете — част от вас да насочват аромата на цветята към нея, а друга част да отблъскват смрадта откъм Босфора!
Накрая, след като кимна на Назип и Безмиалем, той се обърна и излезе. Отправи се бързо към кухните, за да изпрати съобщение до дълбините на цистерните.
Двайсет и втора глава
Султанът отказваше категорично да приема министрите си и се радваше единствено на компанията на евнуха си Смарагд, който не спираше да кудкудяка щастливо по повод касапницата и ликвидирането на еничарския корпус.
— Вие сте брилянтен, султане мой! Успяхте да сложите край и на еничарите, и на бекташите само с един величествен удар на могъщата си ръка! Куражът и силата ви ще породят безкрайната почит на поданиците ви и най-вече на враговете ви! Светът се прекланя пред силата, а вие я използвахте по великолепен начин! Мъжете ще възхваляват подвизите ви!
Султанът обърна гръб на евнуха и примижа към слънцето.
— Какъв е този адски шум? Да не би да си имаме още бунтове за потушаване?
— Това са жените на града, сине мой — обади се Накшидил с треперещ глас. Вече дни наред тя не можеше да стане от леглото си, съсипана от всичките тези убийства.
— Великолепна моя майко! Как така се появяваш, без да предупредиш? — възкликна Махмуд и направи знак на евнуха да донесе стол.
— Помолих да стане така. Доволна съм, че и една жена все още може да има някаква власт в това прокълнато ъгълче на света! — простена тя, подпря се здраво на бастуна си и се строполи тежко на стола, едва поемайки си дъх.
Махмуд махна с ръка и освободи евнуха.
— Какво искаш да кажеш, майко? Ние извоювахме голяма победа над врага! Предателите, които се опитаха да ни лишат от управлението, бяха сразени!
— Победа ли? Вслушай се във воя по улиците, сине мой! Според теб това звукът на победата ли е? Това, сине, е воят на вдовиците, на майките, които оплакват синовете си, на съпругите за техните мъже и на сестрите за братята им!