— Те бяха предатели!
— Те бяха мъже, които бяха обичани от поданиците, които управляваш! Само с убийства и пожари ли ще разрешаваш конфликтите? Улиците са потънали в кръв, светите бекташи бягат от града, даже еврейският уличен метач отказва да се покаже! Какво се случи с нашия Имперски град, който доскоро беше безопасен рай за всички секти и прочут с толерантността си?
Махмуд се приведе от прозореца си в Топкапъ и видя една майка, която се опитва да извади главата на сина си от портите на двореца.
— Хей, ти там! Това е собственост на Османската империя и на вашия султан! — изръмжа стражът.
— Това е собственост на утробата, която я е носила! — изкрещя жената и уви кървавата глава в гънките на престилката си. По мръсното й лице се стичаха сълзи.
— Върни я на мястото или твоята глава ще бъде следващата! — предупреди стражът.
— Нека си я вземе, солак! — провикна се султанът от прозореца. — Освободи я!
— Дано отговаряш пред Аллах! — изкрещя жената от улицата. — Чудовище!
Очите на Махмуд се разшириха от това безочие и сините вени на врата му се изпънаха под бялата му кожа.
Накшидил се изправи с мъка от стола си и дръпна сина си за ръкава.
— Направи каквото те молят! — простена. — В името на Бог и на милостта, направи каквото те молят!
Махмуд вдигна ръка, като че ли се канеше да удари майка си, а после се втренчи объркано в ръката си.
— Прости ми, майко! — прошепна.
— Кога забрави доброто си сърце и състраданието си и ги замени с тази брутална агресия и омраза, сине мой?
— Когато станах султан на Османската империя — отговори той, обърна й гръб и се загледа към Босфора.
Двайсет и трета глава
— Ще изпратя кухненския паж до подземието с твоето съобщение — прошепна гръцката готвачка Мария на Шафран. Тя беше член на Православната църква на гръцкия лекар и бе негово доверено лице. — Той е добро християнско момче и е от родината на великана. Все още е верен на религията си и на нашите народи. По-скоро би умрял, отколкото да ни измами.
— Кога идва това момче?
— Преди вечерната молитва. Тогава приготвям вечеря за принцесата и харема й и отделял малко за Ахмед Кадир. Значи момчето трябва да се появи след час. Какво точно да му кажа?
— Че е настъпил часът да види принцесата, а след това завинаги да напусне империята — прошепна Шафран. — Кажи му да ме чака на доковете край стената на харема!
Готвачката кимна и затвори за миг очи, сякаш запаметяваше рецепта и не искаше да изпусне нито една съставка.
— Добре тогава. Доковете край харема.
— Ще се появя, когато мога. Той трябва да прояви търпение.
— Да, търпение.
— Това е всичко! — изрече с висок, официален тон, когато видя, че в огромната кухня се появява гладен солак. — Есма Султан има нужда от специално внимание към нещата, с които се храни, затова ще те помоля да се консултираш с доктора от Топкапъ, за да разбереш какво точно да й приготвяш. Засега можеш само да подправиш киселото й мляко с прясна мента! — После се обърна към солака и извика гневно: — Не бях ли пределно ясен, че това е царската кухня? Да не би да искаш готвачката на Есма Султан да се бави със задълженията си към нея, за да угажда на празния ти стомах?!
Солакът сведе покорно глава и се изнесе на заден ход от кухнята. Шафран хвърли бърз поглед към готвачката, която кимна, за да му подскаже, че е схванала задачата си.
Ала момчето не дойде. Готвачката беше приготвила хлебчета, кисели млека, риба и туршия за затворника и ги бе скрила на поднос в един шкаф. Когато настъпи часът да изпрати храната за харема, установи, че челото й е набраздено от пот — дотолкова, че прислужницата от харема отбеляза, че горещината и потискащата воня сигурно са стигнали и до нея, но не и до гозбите й, слава на Аллах. Препоръча й да си полегне на дивана в края на коридора, където хладината на шадраваните ще я поуспокои.
Готвачката се съгласи, усетила в това предложение прекрасна възможност сама да предприеме необходимите действия. Обеща на момичето от харема, че със сигурност ще си полегне или може би дори ще се разходи във вътрешните градини, за да възвърне силите си.
Даде инструкции на трите миячки на чинии да се погрижат, ако пристигнат някакви допълнителни искания, с което им достави огромна радост, възлагайки им такава голяма отговорност в кухнята.
В сенките на кипарисите, около които жужаха всякакви насекоми, готвачката откри стария градинар, който си остреше инструментите. Старецът я изгледа с беззъбата си усмивка и възкликна: