— Какво ми носиш за хапване, жено?
Мария се огледа на всички страни и след като се увери, че никой не я гледа, извади от пазвата си мазен агнешки салам с риган и мента, който бе увила в кърпа. Държеше подобни мръвки и сладки, за да подкупва пажовете за някоя клюка, пътуващите търговци за бонуси и касапите за най-добрите части от месото.
Устата на градинаря веднага се изпълни със слюнка — тази жена бе прочута с майсторството си в кухнята и особено с умението си за приготвяне на салами. Кълцаното агнешко изпълни въздуха с прекрасния си аромат и гладният старец протегна нетърпеливо ръка.
— Още не, градинарю! — отсече Мария и дръпна салама изпод носа му. — Това е направено от най-добрите овце от хълмовете на Анадола! Никога повече няма да опиташ по-вкусен салам, ако ще и да живееш още сто години!
— Няма ли да ми го дадеш? — простена нещастно градинарят.
— Не съм казала подобно нещо — изсъска тя и пак се огледа, за да провери дали някой не ги шпионира. — Но първо трябва да ми направиш една малка услуга!
— Говори, жено!
— Покажи ми входа към цистерната откъм градината и веднага ме отведи там!
Очите на стареца се плъзнаха към потния врат на готвачката, а ръцете му се насочиха похотливо към слабините му.
— Не ме обиждай така, стари глупако! — сряза го тя. — Да не си въобразяваш, че ще заменя това мое произведение за твоя увиснал макарон?! Ти май наистина си луд, както разправят!
— Тогава какво искаш?
— Да ми покажеш стария вход към цистерната, глупако! Знам, че има такъв тук, откъдето акведуктите отвеждат вода за шадраваните!
Градинарят най-сетне схвана какво се иска от него. Ухили се и облиза устни.
— И обещаваш пред Аллах, че после ще ми дадеш салама, нали?
— Нямам време за губене с твоя Аллах. Къде е входът?
Градинарят я поведе към бараката, мина зад нея, а после навлезе в дълбоките сенки на кипарисите.
— Ето тук! — рече и изрита сухите иглички от дървената врата.
— Хубаво! — отсече тя и пъхна салама в алчните му ръце. — А сега върви в кухнята и кажи на миячките да ти дадат малко кисело мляко и мед от килера! Вчера направих към тях и бисквити със сусам. Кажи им, че си почивам и че не желая да бъда безпокоена, иначе тази вечер никой повече няма да яде! Хайде, върви сега!
Градинарят й се ухили и започна да ръфа салама. По лицето му се разля истинска наслада. Притвори очи, а после се обърна и пое с куцукане към двореца, предвкусвайки десерта си.
Готвачката повдигна тайната дървена вратичка. Хладният въздух я приветства като котка, която се свива около краката й и я кара да въздъхне облекчено. Мария запали свещ, слезе по стълбата, направи няколко крачки, но после пак се закова на място. Някой ръмжеше бясно.
— Какво искаш да кажеш с това, че е избягал? Ти къде си бил, глупако? — достигна до ушите на готвачката.
— Той ме хвана неподготвен! — изви нещастно втори мъж. — Мислех си, че е заспал! Не беше помръдвал от няколко дена!
— Безнадежден глупак! — чу тя пак първия мъж.
Този глас й беше почти познат, писклив и дразнещ, безкрайно надменен. Образован мъж. Мария потърси в ума си, питайки се кой ли ще да е този учен човек, намерил пътя до това място без помощта и съгласието на Есма Султан.
— Ще умреш заради предателството си, солак, но първо ще живееш, за да бъдеш подложен на мъчения заради некомпетентността си!
Към този момент готвачката вече беше достигнала тихичко до края на влажния коридор. Сложи свещта зад гърба си и погледна иззад ъгъла. Пламъците на факлите осветяваха огромния басейн, едно импровизирано легло и трима мъже.
Жертвата, застанала на колене, изви високо:
— Но аз не съм пил нищо!
— Лъжеш! — отсече дребния мъж с образования глас и го цапна по главата с дръжката на меча си. В мига, в който той вдигна ръката си, готвачката зърна бледата му кожа и най-сетне свърза гласа с името му.
— Смарагд! — ахна ужасено.
Мъжът, който беше на колене, падна назад — толкова силен бе ударът с дръжката на меча. Буквално се срина върху неравните плочи.
— Вържи го и го отведи право в Топкапъ! — извика евнухът на третия мъж, също солак като онзи, който лежеше в безсъзнание на пода. — Но когато стигне до Портите на блаженството, се постарай нелепата му глава да се раздели с врата му! Така ще се научи да демонстрира уважение пред нашия султан!