Принцесата огледа лицето му. Беше с красиви извивки, с почти благородно изражение за главата на прост селяк. Бяха го довели преди пет дена. Сестрите му — и двете красиви и бели — бяха продадени на един паша за хубава сума.
— Не си толкова хубав, колкото са сестрите ти, но ставаш — отбеляза Есма и погали леко бузата му. После, с едно движение на ръката си, извърна главата му, сякаш оглеждаше животно.
Внезапно мъжът я погледна и възкликна:
— Имате новини за сестрите ми?
— Разбира се. Но ще ги разменя само за нещо, което има стойност за мен.
— Какво искате?
— Ще хапнеш от смокинята, която ще ти подам със собствената си ръка, а в замяна аз ще ти кажа за сестрите ти.
И кимна на Смарагд, който изчезна от стаята.
— Значи са живи, така ли?
— Почакай! Ще ти кажа едва след като похапнеш. Трябва също така да пийнеш и малко чай. А после ще чуеш всичко, което имам да ти кажа по този въпрос.
При тези думи принцесата плесна с ръце, без да отлепя и за миг очи от лицето на госта си.
Появи се евнухът Смарагд, следван от момиче от харема. Двамата носеха по един поднос. На единия имаше три огромни смокини с корички в зелено и тъмновиолетово и един сребърен нож. На другия поднос се мъдреше изящен сребърен сервиз за чай.
— Ето, наслади се на красотата на най-величествения плод в цял Константинопол! — възкликна Есма Султан, сви дясната си ръка и постави в дланта си една смокиня. А с лявата хвана дръжката на плода и го завъртя в бавен пирует.
— Погледни прекрасната смокиня, виж как кожичката се моли да се сгърчи под собствената си тежест — толкова узряла е вече! — с тези думи принцесата сряза смокинята на четири и кремаворозовият цвят на вътрешността блесна на фона на тъмната кожичка.
Хвърли един поглед на червенокосата си прислужница и кимна, с което тайно й даде знак за предстоящия ритуал.
— Вземи това — каза принцесата, хванала едно парче между деликатните си бели пръсти. — Отвори уста!
Мъжът се поколеба, но после отвори уста. Тя пъхна парчето плод в нея, но преди той да успее да я затвори, бръкна с пръст в устата му и започна да го върти около езика му, след което го извади, мокър от сока на плода.
— Добро момче! — промърмори тя и луничавото момиче от харема, което бе донесло подноса с чая, се засмя.
Мъжът се огледа шокирано. Вторачи се в обутите си в копринени пантофки крака и богатата копринена туника, в която го бе облякъл евнухът. Широките шалвари бяха пристегнати в кръста с пояс в тъмночервено и златно.
— Сестрите ти бяха продадени на един мой много скъп приятел — паша Мустафа ефенди. Той ще се отнася добре с тях и животът им ще бъде много по-лесен от онзи, който са познавали в селото ви. Предполагам, че само след година ще станат дебели и доволни жени и ще му народят силни мюсюлмански деца.
— Те са част от харема му?
— Да, естествено. Ще приемат исляма и ще се научат да четат Корана. Той ще се погрижи да бъдат научени и на калиграфия и бродерия. Все още са достатъчно млади, така че безсъмнено ще бъдат добри ученички. Ще се научат да говорят и изящен турски и да рецитират строфи от Корана пред султана, моя ангелски брат!
— А майка ми?
Принцесата се смръщи и отсече:
— Казах ти, че ще ти дам новини за сестрите ти. Ще трябва да задоволиш други мои желания, за да научиш и съдбата на майка си!
Иван Постивич бе излъгал гръцкия готвач на казармите. Напоследък за него ставаше все по-трудно и по-трудно да спи, а конкретно тази нощ бе най-лошата от всички.
Помещението бе изпълнено със зловонието на спящи некъпани мъже. Телата им излъчваха миризмите на потта и страстта — преди вечерния час петима от тях се бяха отбили в известен бардак. Въпреки изричните изисквания на Корана за къпане преди и след секс еничарите, които произхождаха от Влашко, Гърция и Балтийските територии, понякога се оказваха прекалено пияни и изтощени, за да извършат ритуалното си измиване. Хъркането им разнасяше вонята на никога немити, развалени и гниещи зъби и въздухът наоколо бе непоносим.
Постивич стана от койката си, метна на гръб туниката си и пъхна дългата си кама в пояса си. Затвори вратата зад себе си и бе посрещнат от свежия бриз, идващ откъм морето.
— Къде отиваш, еничарю? — попита часовоят.
— Нощна задача — отговори Постивич.
— По работа или за удоволствие, еничарю Кадир? Да не би да те вика султане?
— За удоволствие. Имам нужда да посетя бардака.