— Значи имаш предател в този дом — отсече султанът.
— О, това е повече от сигурно! Най-малко един — кимна тя и изгледа презрително Смарагд. — Но ние, османците, сме свикнали на предателствата. Въпросът е как да се справяме с тях по царствен начин.
— Кажи ми за онези коне! — заповяда султанът. — Как така аз не знам нищо за вашите предполагаеми игри на поло?
— И аз си имам своите тайни, братко — отговори тя и отметна спокойно коса от очите си. — Играем нощем. Ако искаш, заповядай тази вечер след мръкване, но води и свои играчи. Ще играем на отбори и сам ще видиш как играем ние. Аз няма да бъда в най-добрата си форма, но жените от моя харем ще ти предложат истинско представление!
Очите на Махмуд обходиха лицето й. И видя единствено ясните й кафяви очи, които му се подиграваха. Пусна раменете й.
— Благодаря ти за това, братко. Това стискане вече бе започнало да става досадно. Надявам се, че не прегръщаш с такава ожесточеност и любовниците си, защото това със сигурност няма да повлияе добре на правенето ти на любов и ще остави на жената белези, заради които няма да те помни с добро. Само лоши маниери и още по-лоши спомени.
Точно в този момент покрай тях мина момиче от харема с роба и бял воал пред лицето.
— Нали непрекъснато ми се хвалиш, че жените ти не носели воали! — подхвърли ядовито Махмуд.
— Всички, с изключение на една.
— И коя е тя? Защо само тя се крие зад воал?
Есма Султан наклони глава, сви рамене и отбеляза с добре отиграна небрежност:
— Ами, скъпи ми братко, това е твоята първа любов, малката Ирина.
Султанът онемя. Вцепени се. Очите му се плъзнаха изумено по лицето на сестра му в търсене на признаци за шега.
— Ирина? — прошепна накрая.
— Да. Но сега е моя осиновена дъщеря. И е недосегаема, защото е под моя защита. Впрочем сега тя се казва Безмиалем. А с воала прикрива белезите си от… Знаеш.
— Трябва да я видя на всяка цена! Не ме интересуват белезите й! — извика султанът и разтвори длани, свити допреди малко в юмруци. — Трябва да говоря с нея!
— Е, значи имаш късмет. Тя е капитан на нашия отбор по поло. Довечера ще играеш срещу нея.
— Шегуваш се!
— Ни най-малко! Тя е много опитен ездач. Всъщност невероятен ездач, точно като брат си.
— Брат й ли?
— Мъжът, за чиято глава копнееш. Да, Ахмед Кадир е неин брат така, както ти си мой!
Махмуд зяпна.
— Хайде де, кючук! — засмя се нежно Есма Султан. — Не се прави на глупак пред прислугата! Не мислиш ли, че има същия огнен характер и гордост като брат си, а? Трябва да я видиш на коня! И тогава сам ще се увериш!
— Направо не мога да повярвам, че тази прекрасна жена и онова предателско псе са брат и сестра!
— Така ли? Не говори ли целият Константинопол същото и за нас двамата?!
— Есма…
Смехът й беше толкова жив, сякаш болестта й изведнъж си беше заминала.
— Хайде, ела довечера да поиграеш поло с нас! Може би нейният талант за езда ще те убеди, че казвам истината, а?!
— Не мога да играя срещу жени!
— И защо не? Коранът не го забранява!
— Мъже срещу жени?
— Да не би да се страхуваш, че ще те победим?
Султанът се изсмя сконфузено и промърмори:
— Не, просто се опасявам да не би вие, жените, да се нараните. Какви глупости ми приказваш, сестро?
— Никакви! — вирна брадичка Есма Султан. — Довечера те чакам, скъпи ми малък братко! Но остави шпионите си у дома! Искам само теб и твоя отряд от Капъкулу, никакви солаци! Ще играем под светлината на пълната луна!
— Така да бъде! Междувременно моля за позволение да претърся двореца ти!
— Разбира се. Ще кажа на Шафран да издаде съответните заповеди и да те придружи, ако се налага. Но ако до пет минути не изгониш от двореца ми онзи дребен звяр Смарагд, ще накарам собствените ми солаци да му резнат гърлото!
Махмуд забеляза лек трепет на бял яшмак от другата страна на решетката и отсече:
— Добре! До довечера, Есма!
— Ще бъдем готови за срещата, султане мой!
Обръщайки се, за да излезе, султанът забеляза персийската картина на стената, изобразяваща жени, играещи поло. Огледа я внимателно и видя, че сестра му се усмихва откъм дивана.