— Остава си все същият трън в задника ми, но се говори, че криела някъде из двореца си Ахмед Кадир!
— Великанът от игрището по джирит?
— Моят смъртен враг, майко!
— Нещо друго?
— Освен това Есма ми каза, че нашата скъпа Ирина е негова сестра!
— Сериозно? Красивата Ирина?
— Да. При това тя се намирала в харема на Есма, представяш ли си?! И само тя от целия харем ходи забулена.
— Ами да! — плесна щастливо майката на султана. — Жената, която наричат Безмиалем! Та аз я познавам много добре! И значи била сестра на великана? Колко приятно!
— Били са взети по законите на девширме в един и същи ден — поясни Махмуд.
— И как е нашата сладка Ирина?
— Не й е позволено да разговаря с мен, защото е приета официално в харема на сестра ми.
— Така е и Назип, но ето че вече носи успешно хубавото ти дете!
— Ирина си остава защитена.
Майката на султана кимна бавно и се умълча. По едно време изрече тъжно:
— Спомням си раните й. Аз бях една от малцината, на които беше позволено да огледам изгарянията й. Горкото дете!
— Толкова много ли беше обезобразена, майко?
— Ужасно — въздъхна Накшидил.
Махмуд се вторачи в майка си.
— Все пак тя демонстрира много повече кураж от всички нас — изрече тя. — Спомням си добре решимостта й, огъня в очите й, усещането, че е родена свободна и никога няма да се предаде в душата си! Белезите изкривиха устните й в постоянна иронична усмивка, сякаш непрекъснато се подиграваше на баща ти и на османците. — Накшидил потърси ръката на сина си и допълни: — Но духът й е непобедим! Беше много смело момиче. И сега е смела жена!
— Много бих искал пак да видя очите й, но Есма не ми позволява.
— Разбирам я. Сигурна съм, че Ирина би предпочела да не й се напомня за мъже, особено за сина на султана, който я подложи на такива изтезания!
Махмуд се вторачи в мангала и въглените му.
— Аз я обичах, майко — изрече тихо.
— Да, така е, но тогава беше в онази крехка възраст, когато дори един бъдещ султан си мисли, че може да обича. Беше сладко, но мимолетно чувство.
— Не, не ме разбра. Обичам я и до днес!
— Невъзможно! — възкликна Накшидил. — Та ти дори не я познаваш! Мислиш си, че обичаш жената, която си представяше, че е! Това са детски фантазии, скъпи! Освен това един османец не може да си позволи лукса да обича когото и да било другиго, освен империята си! Остави я при сестра си, която умее да се грижи за наранени жени, за такива, които не са познали нищо друго, освен болка от страна на мъжете. Това е максималната доза любов, която можеш да покажеш в твоето положение.
— Тази вечер ще играя с нея поло. Под пълната луна.
— Поло ли? — вдигна глава валиде султан.
— Точно така. Есма предложи среща между нейния харем и моя отряд. Обещавам, че ще се държим мило с тях. Приех предложението само защото ще имам шанса да зърна очите на Ирина!
Майка му се засмя, като че ли трагедията на Ирина изведнъж се бе изпарила от главата й.
— О, да, наистина трябва да ходиш по-често на гости на сестра си! Новините, които ми носиш от двореца й, винаги ме забавляват! Колко божествено! Игра на поло с харема, точно като персийските принцеси! Трябва да пиша на братовчедка си Жозефин — сигурна съм, че в техния двор в Париж си нямат толкова приятни забавления за дамите! Ще позеленее от завист! Ще включа в писмото си и обещанието ти да ми позволиш присъствието на свещеник, който да ми даде последно причастие, когато умирам — допълни сякаш небрежно, но погледна косо сина си, за да се увери, че той е наясно, че за неговото обещание ще научи цяла Европа. А после все така безгрижно допълни: — Жозефин ще ми завиди много, когато си даде сметка, че е принудена да живее с онзи досадник Наполеон, когато тук, в Константинопол, стават толкова интересни неща! Харем, играещ поло!
С тези думи Накшидил се извини и се върна в апартаментите си, за да напише писмото до братовчедка си. А Махмуд задъвка края на мустака си, чудейки се как да подходи към отдавна изгубената си любов Ирина и дали ще успее да понесе белезите, които тя сама си бе причинила.
Есма Султан отиде на инспекция в терариумите си, където се отглеждаха редки цветя за градините й. Градинарите там поддържаха винаги солидно количество земни червеи, за да подобряват качеството на пръстта. Принцесата избра няколко червея и даде прецизни инструкции на момчето, което се грижеше за тях: